Училище за родители-Варна във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби
BIODERMA PRODUCTS

Следродилна депресия

Според тежестта на изявата, следродилните разстройства при жените се разделят на три вида:

1. Родилна тъга (Maternity blues, baby blues).
Това е най-лекото, но и най-често срещаното следродилно разстройство. Обикновено се появява през последната седмица от бременността и първата седмица след раждането при 50-80% от родилките.

Симптомите се развиват с предсказуема последователност и са най- ярки в деня след раждането: чувство на изтощение, анорексия и оплаквания от лоша концентрация. Жената е объркана и дезориентирана.
Около 50 % от родилките плачат през първия ден. Симптомите, които възникват най-често през третия и четвъртия ден, са депресивно настроение, двигателно неспокойство и раздразнителност.
Характерна е лабилността на настроението с колебания от депресия до приповдигнатост в рамките на един и същи ден.
Родилките често плачат по незначителни поводи и при немалка част от тези случаи те изпитват чувство на вина и песимизъм относно бъдещето. Повечето случаи са с внезапно начало и внезапно оздравяване за 1 до 3 дни, без да се налага специфично лечение.

2. Постнатална (следродилна) депресия.

По епидемиологични данни тази диагноза се наблюдава при около 10-20% от родилките. За
разлика от ''родилната тъга'', започва по-късно (до 3 месеца след раждането) и има по-удължен ход. Най-често симптомите се развиват около 2 седмици след като жената е родила и вече е изписана от болницата.
Обикновено пациентката се чувства потисната, сълзлива. Чести прояви са изразената раздразнителност, безапетитието, умората и чувството за изтощение. Може да присъства и чувство на вина, което обикновено се свежда до себеупрекване относно недостатъчните грижи за бебето.

Настроението често е лабилно с тенденция към вечерно влошаване. Женатa занемарява не само грижите за детето и дома си, но спира да се грижи и за себе си.
Външният й вид може да стане неузнаваем – физическото изтощение води апатия, лоша лична хигиена, липса на желание да стане от леглото. В тежките и неразпознати форми може да се стигне до мисли за безмисленост на собственото съществуване и до самоунищожение.
Все пак ако се открие и лекува навреме, заболяването отшумява в рамките на 6 до 12 месеца.

3. Следродилна психоза.
Това е третата група следродилни разстройства, които се демонстрират с шизофреноподобни симптоми.
Развиват се най-често около 3 -10 ден след раждането. Към тази група се причислява всяко психотично разстройство, появило се до 4 седмици след раждането.
Симптомите могат да бъдат депресивни или манийни, смесени със симптоми от т.н. ''първи ранг'' на шизофренията. Родилката може да е дезориентирана, с приповдигнато настроение, не може да се спре на едно място, говори много, ражда идея след идея, коя от коя по-чудати и необичайни.
Мисленето и думите й са объркани, понякога несвързани и нямащи нищо общо с водения разговор.

Другата възможност е изведнъж да стане затворена, да занемари грижите за себе си и детето, да спре да се храни, да споделя мисли “ че нищо няма смисъл”, “че не й се живее”, “че нищо не я радва”. Лекарската намеса трябва да бъде незабавна и радикална.

Учените смятат, че съществува генетична предразположеност към следродилните разстройства
, особено при роднини от първа степен, като рискът е най-голям, когато майката на родилката е страдала от следродова психоза или когато в семейството има данни за афективни разстройства. Не случайно един от документите за сключване на брак е медицинското удостоверение за психично здраве.

Но това не всичко!
Изследване в САЩ, обхващащо 11 833 майки, 10 024 деца на възраст от 3 до 5 години и 8 431 бащи доказва един интересен феномен: майчината депресия се отразява негативно върху по-нататъшното емоционално развитие на детето (без значение на пола).
При деца, чийто майки са имали следродилна депересия се забелязва намалена мотивация за учене. Още по-интересен е фактът, че ако бащата е бил депресиран в първите няколко седмици след раждането на бебето-момче, вероятността то да има поведенчески отклонения в периода на пубертета нараства с 30%.

Учените обясняват, че когато единият от родителите е с депресия, той се чувства безпомощен, неспособен да даде първичните грижи на новороденото дете. Така през първите няколко седмици от живота си то остава без любов, внимание и адекватно обгрижване, което се впечатва в съзнанието му и на по-късни етапи от неговото развитие се „освобождава” под формата на различни поведенчески отклонения.

Допълнение:
Теории за причините на клиничната депресията

1. Вина
Предразположените към депресия хора са изключително чувствителни спрямо своите грешки и поради това се чувстват особено виновни.
Всички ние правим необмислени неща: вършим егоистични действия, отправяме нараняващи забележки, просто не мислим за другите и т.н.
Нашето общество ни окуражава да се грижим сами за себе си и реално да бъдем сами в нещата, които вършим. И тъй като вината за това, което сме направили, задържаме вътре в себе си, ние се депресираме и е възможно да проявим други невротични реакции.

2. Незадоволена нужда от зависимост
Изследвайки живота на депресирани хора някои психоаналитици и междуличностни терапевти са открили наличието на твърде покровителствени, глезещи, свръхвъвлечени или твърде контролиращи, /ограничаващи/ родители. Такива деца израстват с "орален характер": те са зависими, не понасят затрудненията и така силно желаят да бъдат харесвани от другите, че стават покорни, лесно манипулируеми, изискващи грижи.

3. Невъзможни цели или липса на цели
Изключително взискателни родители, които са критични, перфекционистични и твърде сурови, обикновено имат неспокойни, вглъбени и понякога враждебни деца с нездраво отношение тип "Аз не съм добър".
Вероятно те са възприели непостижимите цели на своите родители. От друга страна незаинтересовани родители, които не възпитават последователно и/ или не осигуряват морални напътствия в живота обикновено имат деца с ниско самочувствие ( и с по-голям риск за депресия).

4. Срамът
Произходът на срама обикновено се търси в ранното или в по-късното детство. Срамът се използва като начин за контрол от родители, приятели, обществото.

Част от най-травмиращото възпитаване включва коментари свързана с чувството за срам: "Не те е срам!", "Караш ме да се срамувам!", "Ти наистина ме разочароваш, когато…".
Ние казваме на децата обидни неща, които никога не бихме казали на възрастни: "глупав", "непохватен", "егоистичен", "мамино детенце", "дундьо", "заради теб…", "ти си ужасен".
Много възрастни ясно си спомнят болката от тези забележки. Братята и сестрите наред с приятелите са жестоки: подигравки, надсмиване, дразнене, обиди.

Всичко това може да накара едно дете да се срамува от себе си (да се депресира).

Особено по време на пубертета често се чувстваме наблюдавани и съдени
(не ни вярват); ние сме принудени от срам да изоставим плача; гледат ни с пренебрежение, ако не сме успешни, привлекателни, независими и известни.

Срам ни е, ако сме бедни и се обличаме бедно; ако сме дебели или прекалено слаби; ако не можем да се изразяваме добре или имаме ниски оценки, малко приятели.
Андрюс (1995) е установил, че «дълбок срам» и неудовлетворение на жените спрямо техните тела (най-вече гърди, задник, корем или крака) е изключително свързано с изживяването на остри депресии. Ако жената е физически или сексуално наранена като дете или като възрастен, рискът за депресия се увеличава 4 или 5 пъти. Само насилието в детството обаче причинява срам при жените относно тяхното тяло.

Има няколко естествени защити използвани срещу самоатакуващия срам:


1. Нападаме другите.
Да нападаме другите като сме критични, саркастични или оскърбителни са начини да възстановим нараненото си его и да предпазим слабите си и уязвими места от излагане на показ.
Да се държим високомерно и да изпитваме презрение към околните са други методи за утеха на наранената душа.

2. Обвиняване на другите. Какъв по-добър начин да отречем нашите слабости от това да обвиняваме други за нашите или пък за световните проблеми? Неистовото обвинение към другите най-често крие собствения ни срам. Например, винаги когато чуя мъж, който непрекъснато повтаря с повод и без повод колко много мрази хомосексуалните мъже зная, че има подтиснат хомосексуализъм и много се срамува от това.

3. Превръщане в прекалено мили хора, готови да угодят на всекиго, да станат спасители или жертващи се мъченици.
Ако се чувстваме незначителни нашата надежда може да бъде да компенсираме това като станем "истински добри".

Ако сме прекалено мили често това означава, че се преструваме или лъжем за нашите истински чувства или мнения навярно защото се срамуваме от нашата истинска същност.


Очевидно, човек който изпитва срам, но използва тези защитни тактики, ще предизвика срам в другите около него.
Така душевни рани причинени от срам се предават от родител на дете.

Това става по няколко начина: а) словесно, сексуално или физическо насилие,

б) физическо и емоционално изоставяне (от детето дори може да се очаква да се грижи за емоционалните нужди на родителите),

в) възприемането на децата като маловажни подчинени, които трябва да бъдат направлявани и обвинявани; или като личности, които се контролират чрез заплахи за насилие, неодобрение или оттегляне на обичта;

5. Липсата на самоконтрол причинява депресия
Тези, които има най-голяма вероятност да се депресират нямат подкрепа и контрол в своя живот.
Често доминирани жени споделят, че се чувстват сякаш са "изгубили себе си".
Те имат връзка, която не им дава възможността да изразяват свободно своите чувства, изгубили са вяра в собствените си възгледи, не разчитат на възможностите и уменията си, изгубили са самоуважението си и дори им е отнето правото да изразяват своята мъка и отчаяние.

Така става ясно защо тези жени трябва да потиснат своята истинска същност за да запазят последното си късче "любов".

Симптоми на изразена депресия

Не всички депресирани хора имат всички симптоми или може да ги имат, но не в еднаква степен.
Ако човек има 4 или повече от тези симптоми и ако нищо не може да ги накара да изчезнат, продължават повече от две седмици трябва да се потърси помощта на психолог или психиатър.

1. Постоянно тъжно или "празно" настроение

2. Чувствате се обезнадежден, безпомощен, неструващ нищо, песимистичен и/или виновен

3. Злоупотреба с алкохол/ лекарства

4. Умора или загуба на интерес към обичайни дейности, включително секс

5. Смущения в храненето и съня

6. Раздразнителност, плачливо настроение, безпокойство и пристъпи на паника

7. Затруднено концентриране, запомняне или вземане на решения

8. Мисли за самоубийство; планове или опити за самоубийство

9. Постоянни физически симптоми или болки, които не се поддават на лечение

Следваща статия: Какво хомеопатията НЕ Е!

Четете още статии за майки:
На кого принадлежи раждането?
Как се развива вашето бебе по време на бременността?
Нормално физиологично раждане
Психология на бременността
Сетивата на нероденото дете
Тест: ”Оптимално тегло след раждане”
Свекървата – начин на употреба
Психология на диетите
Стволовите клетки - единствената надежда

Четете още: Как човек избира брачен партньор? >>

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

NUK

С 9 месеца на училище