Училище за родители-Варна във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби
BIODERMA PRODUCTS

Сетивата на нероденото дете

Изследванията на пренаталната психология през последните двадесет години доказаха, че нероденото дете е съзнателно, реагиращо човешко същество, което след шестия месец /и може би дори по-рано/ води активен емоционален живот. Вече категорично се знае, че плодът може да вижда, да чува, да усеща, да има вкус и, на примитивно ниво, дори да учи in utero /в матката – преди раждането/. Най-важното е, че той може да чувства.

Тактилност
Точно преди осмата гестационна седмица (г.с.), първата чувствителност към докосването се проявява в комплекс от защитни движения за избягване на обикновено докосване на главата.
Експерименти с докосване на различни части от тялото на ембриона показват, че чувствителността на кожата бързо се разпростира до областта на гениталиите (в 10 г.с.), дланите (11 г.с.) и ходилата (12 г.с.). Това са органите, които ще имат най-голям брой и разнообразни сетивни рецептори при възрастния индивид.
До 17 г.с. всички части на коремната област и задните части са чувствителни.(Montagu, 1978).

Нероденото е толкова чувствително към докосване, колкото всяко едногодишно дете.
Ако случайно скалпът му бъде погаделичкан при преглед, то бързо отмества главата си. Усвояването на лицевите изражения отнема по-дълго време, отколкото движенията на тялото.
През четвъртия месец нероденото дете вече може да се мръщи, да мига с очи и да гримасничи. Бутнете, ударете или ощипете корема на бременната и нейният два и половина месечен плод бързо ще се сгърчи като червей /както е наблюдавано с помощта на различни техники/.(Verny, Т. 1982).
Тази загриженост за комфорта може да обясни защо някои новородени деца са толкова активни през нощта. В утробата нощта е най-натовареното време от денонощието за бебето. Лежейки в леглото неговата майка е всичко друго, но не и отпусната и спокойна. С киселини, разстроен стомах и крампи на краката тя постоянно се движи ту на едната, ту на другата страна и неизменно има две или три ходения до банята. Ето защо не е учудващо, че някои деца идват на този свят с обърнат ритъм на сън.

Вкус и мирис

Обикновено не мислим за плода като за гастроном. Но той е! Добавете захарин към неговата безвкусна диета от амниална течност и скоростта му на преглъщане се удвоява.
Добавете отвратителното на вкус като йод олио наречено Липидол и скоростта му на преглъщане не само че пада рязко, но той започва и да се мръщи. (Verny Т., 1982)
Структурите за вкус са налице през 14 г.с. и експертите вярват, че усещането за вкус се регистрира по същото време.
Доскоро не бе отделяно сериозно внимание на възможностите за наличие на обоняние в утробата, докато изследователите не предположиха, че мириса зависи от въздуха и дишането на бременната.
Назалната (носова) химиорецептивна система е по-сложна от това, което по-рано се знаеше за нея и е създадена от не по-малко от четири подсистеми: главно обоняние, тройна (тригеминална) подсистема, вомероназална и терминална система, които осигуряват сложен обонятелен вход на ембриона.

Носът се развива между 11 и 15 седмица. През плацентата преминават множество химични съединения, които се съединят с амниалната течност, осигурявайки на плода букет от вкусове и аромати.
Околоплодната течност плакне оралната, носовата кухина и кухината на фаринкса и бебетата я дишат и гълтат, позволявайки директен достъп до рецепторите на няколко химио-чувствителни системи: вкусовите луковици на обонятелния епидермис, вомероназалната система и тригеминална система (Smotherman and Robinson, 1995).

Доказателство за директното и индиректно научаване на ароматите в утробата са изложени от Schaal, Orgeur и Rogan (1995). Те посочват наличието на изключителен спектър от ароматни съединения, средно по 120 в единична проба околоплодна течност.

В допълнение, продуктите от диетата на майката достигат бебето посредством плацентата и кръвта течаща в капилярите на носовата лигавица. По този начин пренаталния опит с аромати от двата източника вероятно подготвя тази система от сензори да търси някои определени аромати или класове аромати. В един експеримент, бебетата са регистрирали промени във феталното дишане и сърдечен ритъм, когато майките пият кафе, независимо дали е с кофеин или без кофеин.

Но трябва да се знае,че околоплодната течност приема аромата и става вкусна по волята и според храните приети от майката. Така детето става чувствително към вкуса на храната, която ще бъде негова в района, в който ще се роди и ще живее.
Мари-Андре Бертен разказва в книгата си “Всичко за пренаталното възпитание” следния случай:
“Една малка индийка, осиновена от парижко семейство на три месеца ни предоставя един характерен пример в това отношение: когато детето започнало да яде твърда храна, то упорито отказвало всеки ориз приготвен по различен западен начин. Но то приемало с очевидно удоволствие ориз с къри, какъвто майката е консумирала в Индия по време на бременността си.”

Жан-Пиер Релие потвърждава: „Усещането за вкус и особено обонянието, съставлява един от основните аспекти на връзката майка-дете по време на бременността и позволява на новороденото да възстанови своето сетивно и емоционално обкръжение, тъй като разпознава мириса на майчината кожа и вкуса на нейното мляко.
От тук и интереса към контакта „кожа-до-кожа” още от първите минути на извънутробен живот.”

Новородените след раждането са привлечени от аромата на кърма, въпреки че не са имали предишен опит с нея. Изследователите смятат, че това идва от спомени, които са научили в пренаталния живот.

Слушане и чуване

“Проучванията от последните години показват, че след 24 г.с. нероденото дете слуша през цялото време. Коремната област и матката на бременната жена е много шумно място.
Куркането на стомаха е най-силния шум, който то чува. Нейният глас, гласът на бащата и други случайни шумове са по-тихи, но също доловими за него.
Звукът, който доминира в неговия свят е ритмичното туптене на майчиното сърце. Докато е в своя обичаен ритъм, нероденото знае, че всичко е наред; то се чувства сигурно и това усещане за сигурност се запазва в него”. (Verny,Т. The secret life of the unborn child)

Несъзнателния спомен за майчиното сърцебиене в матката изглежда обяснява защо новородените бебета се успокояват, когато биват държани към гърдите
на някого или когато биват приспивани от постоянното тиктакане на часовник, и защо възрастни хора в оживен офис рядко се разконцентрират от ритмичното тракане на пишещите машини или от постоянното бръмчене на климатика.

Д-р Алберт Лили (Lilli, A.) вярва, че това обяснява защо повечето хора, когато бъдат накарани да настроят метроном на определено темпо, което им харесва, те обикновено избират честота в рамките на петдесет до деветдесет удара в минута – приблизително същата като ритъма на човешкото сърце.

Друг експерт, Елиас Карнети (Elias Carnetti), смята че първичния спомен за сърдечната пулсация на майката обяснява в голяма степен нашите музикални вкусове. Всички познати барабанни ритми, посочва той, отговарят на една от двете основни схеми – или бързото потропване на животински копита, или премерения ритъм на човешкото сърце.
Схемата на животинските копита е достатъчно лесна за разбиране – далечен остатък от миналото на човека като ловец.
Все пак ритъмът на сърцебиенето е по-широко разпространен в света – дори между останалите ловуващи култури.

Въпреки че ембрионът е отделен от външния свят чрез околоплодната течност, матката и майчината коремна мускулатура – бебето живее в стимулираща матрица от звук, вибрации и движение.

Много проучвания потвърждават, че външните гласове достигат до матката без да бъдат заглушавани от фоновия шум създаван от майката и плацентата.

Интонационни модели на височина, ударение и ритъм, също и музика, достигат до плода без значимо изкривяване.
Гласът на майката е особено мощен, тъй като се предава към матката посредством нейното собствено тяло. Детето чува и гласа на бащата и има солидни доказателства, че чуването на този глас има голямо емоционално значение.
В случаи, когато мъж е говорил на своето дете в утробата, използвайки кратки успокояващи думи, новороденото е било способно да разпознае гласа на баща си дори през първите един – два часа живот след раждането.

Звуците имат изненадващо влияние върху сърдечния ритъм на нероденото дете: петсекунден стимул може да предизвика промени в сърдечния ритъм и движение, които продължават до един час.

Някои музикални звуци могат да предизвикат промени в метаболизма. “Brahm`s Lullabye”, например, изсвирено шест пъти през деня за по пет минути при грижи за преждевремнно родени деца причинява по-бързо увеличване на теглото, отколкото звуци на човешки глас пускани по същата схема (Chapman, 1975).
Изследователи в Белфаст показаха, че реактивното слушане започва в 16 г.с., два месеца по-рано отколкото показват други типове измервания.

“Работейки с 400 неродени деца, изследователите в Белфаст насочиха радиосигнал с чист пулсов звук с честота 250-500 Hz и откриха поведенчески отговори в 16 г.с. – виждани ясно с помощта на ултразвук” (Shahidullah and Hepper, 1992). Това е изключително важно, защотото реактивното слушане започва осем седмици преди ухото да е структурно завършено на около 24 седмица.

Тези открития показват сложността на слуха, давайки подкрепа на идеята, че рецептивното чуване започва чрез кожата и скелета. С реагиращото чуване доказано през 16 г.с. слухът е главен информационен канал, функциониращ около 24 седмици преди раждането.

Д-р Томатис доказва, че детето възприема звуците доста преди ухото да започне да функционира. Той цитира случая с френското момиченце Одил, което започвало да излиза от аутизма, от който страда, да се отваря по малко всеки път когато й говорят на английски. Нищо не оправдавало този факт.
Загадката се изяснила когато майката си спомнила, че в началото на бременността (т.е. преди ухото на Одил да започне да функционира) тя е работила в едно предприятие за внос и износ, където говорила само на английски.
Със сигурност Одил не е “разбирала“ думите на английски език, но тя е почувствала и възприела ритъма, мелодията, херцовата честота на този език.
Той вибрира при 12 000 херца, а френският език достига до 8 000 херца. Така Одил бе запазила отпечатък, свързан с един период на сигурност, който предхожда възникването на нейното разстройство. (Алфред Томатис., Девет несеца в рая.)

Развитие на зрението

Зрението, вероятно нашето най-доминиращо сетиво след раждането, еволюира постепенно в хода на бременността, но по начин, които е трудно да бъдат проучен.
В момента на раждането детето може да се фокусира на 20 до 30 см. Това е разстоянието до лицето на майката при кърмене. Технически изследвания показват колко необикновено е зрението през първите месеци живот.

Въпреки че тестване на зрението в матката не е възможно, знания могат да бъдат получени от проучвания върху недоносени бебета. (Salapatek and Cohen, 1987).
Те са изследвани между 28 и 34 г.с. за зрителен фокус и хоризонтално и вертикално следене, но обикновено показват наличие на тези способности около 31-32 г.с.
Способността бързо се увеличава с натрупването на опит така, че до 33-34 седмична възраст на бременността и двете – следенето във всички посоки, и зрителното внимание се изравнява с това на бебетата на 40 г.с.(т.е. в края на бременността).

Нормално износените новородени имат впечатляващи зрителни ресурси, включително острота и контрастова чувствителност, рефракция и акомодация, пространствено зрение, бинокулярна функция, възприятие за разстояние и дълбочина, цветно виждане и чувствителност към трептене и движение (Atkinson and Braddick, 1982).
Техните очи търсят околната среда денем и нощем, проявявайки любопитство и първична форма на възприятие без да се нуждаят от повече време за практика (Slater, Mattock, Brown and Gavin, 1991).

В утробата клепачите остават затворени до около 26 седмица. Въпреки това ембрионът е чувствителен към светлина. Зрението на нероденото дете се развива по-бавно поради очевидни причини: Матката, въпреки че не е напълно тъмна, не е идеалното място да се учиш да виждаш.
Това не означава, че плодът не може да вижда. След шестнадесетата седмица в утробата той е много чувствителен към светлина.
Може да разбере кога неговата майка прави слънчеви бани по лъчите, които достигат до него. И докато това обикновено не го притеснява, то светлина насочена директно към корема на майка му го смущава.
То често се обръща на другата страна, но дори и да не го направи, светлината го стряска.

Един изследовател постигна драматични колебания в сърдечната честота на плода светейки с мигаща светлина върху корема на бременна жена.( Verny,Т. The secret life of the unborn child) Това дори може да послужи като тест за физическо здраве преди раждането.

Въпреки че не може лесно да бъде обяснено, неродените с техните затворени клепачи изглежда използват някакъв аспект от „зрението” за да откриват местонахождението на игли влизащи в матката, като или се отдръпват от тях или се обръщат да атакуват резервоарчето на иглата с юмрук (Birnholz, Stephens, and Faria, 1978).
Подобно на това, на 20 седмична гестационна възраст, близнаци нямат проблеми да се намират един друг, да докосват лицата си или да се държат за ръце!

Сетивата в действие

Сетивните модалности не са изолирани, а съществуват в взаимно-свързваща интермодална мрежа.
Сетивните ресурси на плода работят в тандем. Вече е ясно колко близко са обединени вкусовата и обонятелната система, как кожата и костите допринасят за слуха и как зрението е функционално дори и при затоврени клепачи.

“Когато неродените изпитват болка, те не разполагат с въздуха необходим им да издадат звук, но те реагират със силни движения на тялото и дихателни движения, а също и с хормонални приливи.
В рамките на десет минути след пробождането на чернодробната вена на фетуса с цел обменно кръвопреливане, той показва 590 % увеличаване на бета ендорфините и 183 % увеличаване на кортизола – химическо доказателство за болка”. (Giannakouloulos, 1994).

Изследователи с ултразвук са записали фетални ерекции на 16 седмична гестационна възраст, често съчетани със смучене на пръстите, което подсказва, че само-стимулирането за удоволствие е вече възможно.

През третото тримесечие, когато бебета са наблюдавани по време на полово сношение между родителите, сърдечната им честота се ускорява или намалява с повече от 30 удара в минута или показват рязка загуба на ритъм (от-удар-до-удар), придружено с екстремно увеличаване на детските движения. (Chayen et al, 1986). Тази сърдечна активност пряко се асоциира с бащиния и майчин оргазъм!

Други експерименти измерващи феталните реакции към изпиването на една унция водка (0.03 л) от страна на майката в чаша диетичен ginger ale (вид газирано безалкохолно) показват, че вътреутробните дихателни движения спират в рамките на 3 до 30 минути.
Въпреки че нивото на алкохол в кръвта на майките е ниско, с намаляването на алкохола в кръвта, процентът на ембрионалните дихателни движения се увеличава (Fox et al, 1978).

Изследователите откриха, че бебетата започват да сънуват около 23 г.с., когато за първи път е наблюдаван сън с бързо движение на очите (Brinholz, 1981). Проучвания на недоносени бебета показват интензивна активност на сънуване заемаща 100 % от времето за спане на 30 седмична гестационна възраст.

Сънуването е ендогенна дейност, нито реактивна, нито предизвикана, изразяваща вътрешни психични и емоционални състояния. Наблюдатели казват, че бебетата се държат както възрастните, когато сънуват. (Roffwarg, Muzio, and Dement, 1966).

Следваща статия >> Оптимално тегло - тест >>

Четете още статии за майки:
На кого принадлежи раждането?

Как се развива вашето бебе по време на бременността?
Нормално физиологично раждане
Психология на бременността
Свекървата – начин на употреба
ТЕСТ - Стил на възпитание
Как да разберете, че имате брачни проблеми?
Психология на диетите
Какво хомеопатията НЕ Е!
Стволовите клетки - единствената надежда

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

NUK

С 9 месеца на училище