Училище за родители-Варна във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби
BIODERMA PRODUCTS

На кого принадлежи раждането?

Светлините в залата изгаснаха и на екрана изплуваха слайдове. Тиха музика съпътстваше снимките на щастливо раждащи жени. Блаженство, екстаз и смирение грееше по лицата им. Току-що родени бебета се приютяваха в прегръдките им. Млади мъже дискретно преглъщаха сълзи от щастие и с благоговение докосваха рожбите си……
Така започна Първата Международна Конференция за Раждането. Мястото е София, а денят е двадесет и девети май.
Залата е пълна с хора, любопитни към мирозданието:
Бременни, искащи да се уверят, че нормалното раждане е възможно;
Млади майки, търсещи истината за собственото си раждане;
Акушерки, дошли да сверят часовниците си със световните практики и…
Гостите от „другия” свят – там където раждането принадлежи на майките.

Елизабет Гейзъл разказа за родилните центрове в Германия, където жените могат да родят съпровождани само от акушерка, използвайки своите собствени хормони.

Тея Ван Тъйл опроверга вярването, че в Холандия жените раждат по-лесно защото карат колело и тазът им е по-широк. Тя сподели, че 30% от ражданията стават вкъщи, защото груповите акушерски практики са в състояние да осигурят сигурност и безопасност за майката и детето.

Елизабет Дейвис сподели своя опит като акушерка и автор на акушерски програми за обучение. Тя е убедена, че нищо не оправдава насилственото разкъсване на околоплодния мехур. Истинско професионално предизвикателство беше демонстрираната от нея техника за подпомагане на раждане при раменна дистокия и проблеми с позиционирането на детската главичка в изхода на таза.

Енейда Рамос и Джен Тритън показаха традиционни техники с шалове, които се използват за подпомагане на раждането и възстановяването в послеродовия период. Непознато и екзотично, както за майките, така и за акушерките в залата.

Бевърли Бийч бе убедена, че раждането в болницата все повече се отдалечава от нормалното: там управлява медицинския персонал, акушерките следват определени протоколи, обстановката е непозната и жената не може да се движи свободно.

Във видеоинтервюто си д-р Марсден Уагнер заяви: ”Ако трябва да изляза вечер аз търся за децата си детегледачка, а не педиатър, който да се грижи за тях. Защо тогава бременната трябва да ражда с лекар, в болница след като не е болна?” Раждането се превръща в бизнес и това го отдалечава от естествения му ход. Раждането принадлежи на майката и нейното семейство. Те са хората, които трябва да решат как, къде и с кого това събитие ще се случи.

Д-р Мишел Оден – име-легенда в съвременното акушерство, което за съжаление българските гинеколози не познават – разказа за битката на титаните: Окситоцин и Адреналин.
Окситоцинът е хормонът на любовта. Той е отговорен за контракциите на матката, за рефлекса на изхвърляне на млякото, на изхвърляне на спермата по време на сексуален контакт. Зависи от околната среда и е твърде „срамежлив”. Не се отделя, когато човек бъде наблюдаван. Нали двойката, която прави секс иска да се усамоти?!

Той сподели, че най-честата интервенция по време на раждането е вливането на система с окситоцин с цел засилване на маточните контракции.
През 1996 година е публикувано единственото валидно изследване върху влиянието му върху плода.
Знае се, че преминава през плацентата, постъпва в чернодробната вена и “прескача” кръвно-мозъчната бариера с лекота.

Какво се случва, ако рецепторите във феталния мозък са изложени на продължителен окситоцинов натиск? “Не се ли намесваме безотговорно в човешката окситоцинова система?”- попита риторично д-р Оден.

Според него когато жената ражда нейният неокортекс не трябва да бъде стимулиран, за да може раждането да протече нормално.
Неокортексът (или новата кора) наричаме кората на главния мозък, която се е появила най-скоро в процеса на еволюцията.
В нея се крие способността ни да говорим, да мислим логически, да анализираме. Раждането е много древен процес, за който са достатъчни хормоните на собственото ни тяло и инстинктивно поведение.

Затова неокортексът трябва да се „изключи” или по скоро да не се стимулира.


• На първо място, обаче, стимулирането му става чрез речта.
Ето защо в родилната зала трябва да цари тишина и спокойствие.

• Вторият е фактор, който може да го активира е светлинататя трябва да бъде приглушена, мека и ненатрапваща се.

Когато сме наблюдавани неокортексът се събужда. Това става чрез насочване на вниманието на жената към слушането на детските тонове, чрез персонала и бащата, които се суетят наоколо.
В родилната зала пред очите на раждащата кипи работа. Лекари, акушерки, студенти, санитари вършат ежедневните си задължения без да се замислят, че на жената й трябва усамотение, тишина, спокойствие и бягство от действителността. Тя има нужда да остане сама със себе си или с подкрепящ човек, който е до нея дискретно и не натрапчиво.

• Неокортексът се включва и когато изпитваме чувство на страх и се чувстваме заплашени. Доказано е, че жените, които се страхуват раждат три пъти по-продължително. Затова е толква важно бременната да е предварително уверена в способността си да роди.

Мишел Оден не приема присъствието на съпруга по време на раждането като разумно. Той смята, че мястото на мъжете никога не е било и не трябва да бъде в родилната зала. Обикновено те са притеснени, стресирани и изпълнени с адреналин.
А той (адреналинът) е заразен. Повишеното му количеството в кръвта на раждащата блокира производството на окситоцин и затруднява раждането.

Д-р Оден е убеден, че колкото по-напрегнати са хората около раждащата (акушерки, лекари, студенти или близки), толкова по-бавно върви раждането. Трябва да се изработят нови критерии за оценка на медицинската намеса в хода на нормалното раждане – смята д-р Мишел Оден.
В процес на проучване са дългосрочните последици, които това вмешателство има в еволюционно селектирания начин за раждане.
Знае се, че оперативните раждания (неизвестно как) увеличават броя на децата-аутисти, създават сексуални проблеми в последващия живот, повишават сензитивността на рецепторната система. Има толкова много неизвестни! Знаем само, че най-мъдра е ПРИРОДАТА.

След това лампите бяха запалени, за да се огледаме и да се приземим в България. Тук жената няма избор. Влизайки в родилното отделение тя остава в ръцете на лекарите. Те решават вместо нея. Никой не приема сериозно идеята, че раждането може да протече безпроблемно, без да се намеси медицината: без изкуствено разкъсване на околоплодния мехур, без индуциране на раждането с окситоцин, без епизиотомията, без отделянето на майката от детето, без оперативното раждане.

А може би първата крачка към промяната бе напаравена в този момент?!

Следваща статия >> Как се развива вашето бебе по време на бременността? >>

Четете още статии за майки:
Психология на бременността
Сетивата на нероденото дете
Тест: ”Оптимално тегло след раждане”
Свекървата – начин на употреба
ТЕСТ - Стил на възпитание
Как да разберете, че имате брачни проблеми?
Психология на диетите >>
Какво Хомеопатията НЕ Е!
Стволовите клетки - единствената надежда

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

 

NUK

Училище 9 месеца