Училище за родители - Варна във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби

Kак човек възприема самия себе си

ЛИЧНОСТ И “АЗ” – САМОВЪЗПРИЕМАНЕ, САМОПРЕДСТАВЯНЕ, САМООЦЕНЯВАНЕ (или как човек възприема самия себе си)

I. САМОВЪЗПРИЯТИЕ, АЗ- КОНЦЕПЦИЯ:
Това е процес, чрез който Азът изгражда знанието за себе си.
Това знание осигурява данни за собственото тяло, външността, способностите, чертите, характера, вярванията, убежденията, мислите, позициите, ролите, действията, които Азът извършва.

У всеки човек има предразположеност към собствения АЗ – тенденцията да разглеждаме себе си в благоприятна светлина. Ние сме склонни да възприемаме себе си в най-добрата светлина, защото разширяваме своя АЗ и запазваме вярването, че ще ни приемат, оценят, признаят, възхищават.

Предразположеността към себе си обаче може да създаде:
> Нереалистичен оптимизъм – вярването, че с нас няма да се случат неприятни неща в настоящето и в бъдещето.
> Илюзия за неуязвимост – ние вярваме също, че болестите, нещастията, тъгата, разочарованията, смъртта ще ни отминат и няма да ни споходят, дори и когато предизвикваме съдбата.
> Усещане за уникалност – смятаме, че другите не мислят и не чувстват като нас. Ние съдим за другите като слагаме себе си в центъра. Тази техника се нарича закотвяща евристика.

Добронамереното самовъзприемане се изразява в:
> Приемане на отговорност за успехите, но не и за неуспехите;
> Запомняне на успехите, но не и на неуспехите (историческа ревизионистичност);
> Склонност към оправдаването на негативното поведение и изтъкване на положителното поведение;
> Склонност да приемаме тези, които ни приемат добре и избягване на тези, които ни критикуват;
> Склонност да приемаме това, което ни ласкае като истина за нас (оценки, похвали, дори хороскопи).

II. САМОПРЕДСТАВЯНЕ:

САМОПРЕДСТАВЯНЕТО РАЗКРИВА НАШАТА ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА ОБРАЗА, КОЙТО СЪЗДАВАМЕ ЗА СЕБЕ СИ У ДРУГИТЕ.
Азът се занимава със собственото си самопредставяне, защото трябва да поддържа самоуважението си; за да създава подсказваща представа за себе си; за да влияе на другите.

Джоунс и Питман предлагат няколко стратегии са самопредставяне:

> спечелване на благоразположението – Азът се опитва да повлияе на другите да го харесат чрез извършване на услуги, комплименти, обръщане на внимание, съобразяване с очакванията;
> Сплашване – Азът се опитва да убеди другите, че има власт и сила и че е опасен. Тази стратегия се използва, когато човек има реална власт или е груб, строг и нетърпелив;
> Самоизтъкване – Азът се опитва да се представи пред другите чрез своите способности и умения. Другите трябва да бъдат впечатлени, но Азът непрекъснато трябва да защитава и поддържа претенциите си;
> Оплакване – Азът, който се възприема като неуверен, слаб, зависим, използва тази стратегия, като се жалва непрекъснато. Така предизвиква загриженост и състрадание у другите.
Това е и стратегия от защитен тип,тъй като се избягва неодобрението ( за разлика от нападателния тип където се работи активно за добро себепоказване).

КАК СЪЗДАВАМЕ ВПЕЧАТЛЕНИЕ У ДРУГИТЕ? (Положително, неточно или двойствено и отрицателно).
Това се постига по различни начини:
1. Изграждане на поведение, подобно на поведението на другите или одобрявано от другите, което се нарича конформизъм.
2. Хвалене на другите;
3. Преувеличаване на трудностите, които са преодолени;
4. Обяснение на поведението с външни обстоятелства (външен локус на контрол);

III. САМООЦЕНКА:

Още от детството ние научаваме, че тези, които са умни, красиви, известни, талантливи, богати, са ценени и обичани. Ние измерваме себе си чрез тези ценности. Оценката, която имаме за себе си, може да засили или да намали нашето самоуважение. Самооценката разкрива какво харесвам и какво не харесвам в себе си.
Хари Съливан твърди, че това, което мислим за себе си силно се влие от онова, което другите са мислили за нас по време на нашето детство.

Самооценката – ценността, която приписваме на себе си. Обич към себе си – емоциите, грижата и посветеността, която отдавам на себе си.

Самооценката отразява стремежа на Аза да бъде център на своя свят и може да си създаде нереалистични фантазии като всесилие, всезнание, съвършенство, безгрешност, безсмъртие.
Ние живеем с вярването, че сме център на света. Когато нашата самооценка стане зависима от възхищението на другите, тогава ние започваме да изпадаме в зависимост от тях.
Самооценката се изразява чрез отношението между идеалния и реалния Аз. Всички ние имаме мечти за това, което искаме да бъдем – богати, известни, откриватели, влиятелни, милосърдни, самотници. Този его – идеал ни подтиква да превърнем мечтите си в реалност.
Понякога можем да ги осъществим, да се приближим до его-идеала, да преживеем радостта от постигнатото, но можем и да претърпим провал.

Его –идеалът е това, което искаме да постигнем за себе си. Самооценката зависи от отношението между Аз-идеално и Аз-реално. Още Уйлям Джеймс е изразил това отношение:

САМООЦЕНКА = УСПЕХ / ПРЕТЕНЦИИ
(т.е. самооценката е равна на успеха разделен на претенциите )

Самооценяването е динамично и зависи от променящото поведение и нагласи през жизнения път.

Как се създава ниската самооценка?
> Негативно говорене;
> Негативно себевъзприемане;
> Негативни чувства, изпитвани към себе си;
> Негативно поведение, насочено към себе си.

Азът с ниска самооценка знае по-малко за себе си. Когато човек има ниска самооценка започва да изпитва чувство за вина, неспособност да се отговори конструктивно на критичните забележки, засилва се склонността да се критикуват другите, проявява се в арогантно поведение (стремеж да покажеш, че си над другите), несигурност и страх, че не си харесван, развива се зависимост от алкохол или наркотици, има склонност към манипулируемост.

Азът с ниска самооценка обяснява своите неуспехи чрез вътрешни причини, а успехите – с външни причини. Такъв човек очаква неуспеха, затова при избор на цели се насочва към такива, които крият по-малък риск.


Как контролирам своя живот? (развитие на аз-ефективност).

Джулиън Ротър открива, че за някои хора е присъщо постоянното чувство, че всичко, което се случва с тях, не зависи от тях, а е причинено от нещо, което е извън тях.
Други вярват, че това, което се случва, зависи от тях, от техните усилия и способности. Ако вярваме, че можем да контролираме отвътре нашия живот – чрез способност и усилия – ние имаме вътрешен локус на контрола.

Локус (локализация) на контрола – начинът, по който възприемам, че контролирам своя живот. Вътрешен – от усилията и способностите, външен – от случая или под въздействието на външни сили.

Следваща статия >> Кога започва възпитанието? >>

Четете още статии в категория "Психология":
История на брака и семейството
Човешките преживявания
Децата и сексът - трудната дума “секс”
Как човек избира брачен партньор?

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

NUK