Училище за родители - Варна във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби

Човешките преживявания

I. Определение на преживяванията: репрезентация в мозъка на човека на неговите реални отношения към света.

II. Видове човешки преживявания:

1. Емоциите са преживявания, възникващи на основата на удовлетворяването или неудовлетворяването на потребностите на човека като соматика (като организъм).
Емоцията е соматично и психично състояние, което възниква внезапно, всл. на неочаквано събитие, имащо голямо значение за индивида.
Думата e-motion означава привеждане в действие.
Всички емоции са призиви за действие. Човек не може да изпитва емоции без причина. За да се разпознае и определи обаче дадената емоция е необходима емоционална интелигентност (умение да се разпознават причините за емоциите).

2. Чувствата са специфични човешки преживявания, които възникват на базата на удовлетворяване/неудовлетворяване на социални потребности на личността. Те са конкретни и разкриват човека с неговите пристрастия, позиции и желания.

3. Настроенияслаби по сила, но продължителни преживявания. Повод за възникването им могат да бъдат както органическото самочувствие и тонуса на жизнената дейност, така и възприемането, осъзнаването и оценката на личността към събитията вътре и извън АЗА.
То може да бъде весело или тъжно, да протече като радост или тъга, без да открива на съзнанието истинската причина която го поражда.

4. Афектистремително и бурно протичащ емоционален процес, възникващ спонтанно и внезапно (гняв, уплаха, бурна радост, а-ха преживяване).

5. Страстисилно, устойчиво и продължително емоционално състояние. Има определена насоченост на познавателната и физическата дейност. Човек е в състояние да следва не повече от 1-2 страсти. Страстите са завладяващи и тласкащи човека към преследването на своите цели. Страстта може да доведе до страдание, защото изпитващият страст се превръща в неин пленник. Тя може да бъде разрушителна или съзидателна, да погуби човека или да го издигне до величие и героизъм.

6. Стрес – неспецифичен отговор на организма на всяко изискване, поставено пред него, който му помага да се справи с възникналата трудност. Всяко събитие, което нарушава обичайния ход на живота може да бъде причина за стреса.

Видове преживявания:

 
Слаби
Умерени
Силни
Краткотрайни
Емоции
Афекти
Дълготрайни
Настроение
Чувства
Страсти

Всяка емоция образува система, изградена най-малко от 4 компонента:
1. Субстрат - унаследена невронна програма
2. Телесни нервно-физиологични процеси
3. Моторна, в това число мимическа и патомимическа изразност и стойност.
4. Емоционалната система функционира в тесни взаимоотношения с т.н. система на подбудите (глад, жажда, болка, секс, сънливост) и заедно с когнитивната система формира мотивационната сфера, която особено интензивно се повлиява при депресивни състояния.

Керъл Изард разделя емоциите на основни и на произтичащи от тях:

Страх – Фройд открива, че много от причините за вътрешната обърканост се коренят в страха на Аза да познае себе си – да разбере себе си, своите мисли и преживявания. Чрез страха се докосваме до себе си, но се стремим да запазим и своята идеална представа за себе си. Така избягваме всички болезнени истини за себе си, които биха ни подтикнали към промяна.

Тревожност – усещане за пустота, безсилие и липса на контрол над ситуацията. Може да се прояви като състояние и черта. Бива нормална и невротична. Тревожността е различна от страха. Обектът на страха е вътрешно размит. Тревожността е свързана с образи, които не могат да бъдат докоснати, открити, победени, надживени.

Гняв – реакция при причинена болка, нараненост, обида, загуба, фрустрация, свързани със ситуации, които не могат да бъдат контролирани от нас. Гневът е интерперсонален феномен и в повечето случаи е насочен към “значимия друг”. Изпитващият гняв е изложен на; физически проблеми, емоционална дистанцираност, враждебност, загуба на самоуважение, неуважение към другите, влошаване на връзките, напрежение.

Вина – морално преживяване, свързана със самосъзнанието. Тя се открива на съзнанието чрез осъзнаването на собствената постъпка – “Аз извърших това ужасно нещо”; осъзнаването на постъпката насочва Аза към причиненото на другия и задава стремежът към разкаяние, съжаление, угризение. Самообвиненията не са глобални и самонавреждащи, защото са съсредоточени върху отделните постъпки, затова вината не е толкова болезнена, колкото срама.

Срам – изразява насочеността на Аза към собствения вътрешен свят, предизвикана от негативната оценка на другите. Той се проявява само в интерперсонални отношения, преживявани като значими.
Срамът подтиква Аза към негативна самооценка – Аз съм недостоен, неспособен, лош. Азът се чувства незначим и нищожен. Срамът се появява като последица от неуспехите – те се обясняват с вътрешни причини.
В сравнение с вината срамът е много по опустошителен, защото отива отвъд поведението и се съсредоточва върху Аза. Вината насочва към оценяване, което не засяга дълбоко автономността на Аза. При вината Аза запазва самоуважението си.

Самота – това състояние, различно от това да си сам. Тя разкрива отчуждението на човека от другия човек.
Съдържа различни противоречиви чувства: безпомощност, безнадеждност, абсолютна нищожност. Включва отчаяние, самосъжаление, ранимост, тъга, непоносима скука. Освен чувството за примиреност, самотата включва и гнева. Човекът, който се страхува, че може да бъде сам, може да насочи своя гняв навътре към себе си, като протест срещу своята самота. Гневният изблик може да се насочи и към другите, да прерасне в открита враждебност и обвинение за “моята-зла-участ”. Съзнанието на самотника е изпълнено с много неадаптивни мисли: аз винаги ще бъда сам, никой не иска да бъде с мен, на никого не мога да имам доверие, Бог не ме обича, аз не ставам за нищо и т.н. Азът не може да открие отговора на въпроса : Кой съм аз и какво искам от другите хора?

Депресия – това е неспособността на Аза да изпитва удоволствие. Тя включва страх, печал, гняв, отвращение, презрение, обикновено насочени навътре. Депресията засяга мисленето – събитията се разглеждат във възможно най-трагична светлина. Това засяга и поведението и тялото: загуба на сън, на отбягване на другите, лесна и бърза уморяемост, нежелание да се прави каквото и да е.
Причините за депресията все още не са достатъчно проучени, но се приема, че това могат да са: болезнени спомени, неуспехи, причинена жестокост, изоставяне, отхвърляне, раздяла, смърт на близък и значим за Аза човек, загуба на младост, здраве, щастие.
Депресивните състояния могат да доведат до мисли и действия за самоубийство.

Емоционални комплекси – патерни:

> Еутимия - пълна уравновесеност в емоционалния живот.

> Синтимия – съответствие м/у основното настроение и останалите псих.дейности.

> Хипертимия – рязко засилено весело настроение (маниен синдром)

> Еуфория - благодушно весело настроение

> Мория - глуповато весело остроумничене, лекомисленост, повишена инициативност;

> Екстаз - кратко по време, но силно изживяване на блаженство.

> Дистимия –тъжно и потиснато настроение, може да се изрази с безпричинна тревога и страх.

> Дисфория - мрачно настроение с отрицателни емоции

> Anesthesia dolorosa psychica - болезнена психологическа чувствителност. Болният е загубил положителните си чувства.

> Атимия - липса на емоционален живот, равнодушие. Това състояние още се нарича АПАТИЯ.

> Емоционална лабилност - неустойчиви, трудно обладаеми емоционални реакции.

> Емоционална инконтиненция - характерна е за мозъчната атеросклероза. Невъзможно е задържането на възникналите по определен повод емоции

> Паратимия - възникналите чувства не съответстват на реалната ситуация. При радостни известия болните се натъжават и обратното.

Следваща статия >> Как човек възприема самия себе си >>

Четете още статии в категория "Психология":
История на брака и семейството
Kога започва възпитанието?
Децата и сексът - трудната дума “секс”
Как човек избира брачен партньор?

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

NUK