Училище за родители-Варна във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби

История на брака и семейството

През цялата история на нашия човешки вид най-устойчив се оказва стремежът ни да се събираме по групи.
В стадо, в родова община, в семейство, в брачна двойка.
Общото между тях е кръвната връзка. Когато нашите прародители са живели в стада, безразборните сексуални връзки са били нещо обичайно, но…само в определен период: след ловния сезон или трудовия цикъл, когато стадото разполага с достатъчно храна и не е заето с усилена работа.

Извън този период половите връзки са табу. Хилядолетният опит и борбата за оцеляване доказват, че съвместяването на труд и секс е вредно за единството в стадото и за ефикасността на труда.

След стадата идват тотемните групи и формите на т.н. групов брак.
Прародителите ни живеят затворено, в отделни пещери и това предполага полови контакти вътре в групата т.е. между роднини. Неандерталците обаче налагат ограничения в сексуалното общуване – първо се забраняват половите връзки между родители и деца.
Стига се до т.н. кръвнородово семейство, в което връзките между братя и сестри и братовчеди се допускат.

С развитие на оръдията на труда отделните общности произвеждат повече продукти. Човешкото население се увеличава и контактите между отделните тотемни групи стават по-чести. Забраните за сексуални връзки вътре в групата се увеличават.
Налага се табу и на връзките между братя и сестри. Всъщност всички жени са сестри и трябва да си търсят партньори извън тотема и обратното – всички мъже са братя и търсят жени извън групата.
Създава се дуално-стадна организация. Връзките между мъже и жени от различни групи стават редовни, а с времето се превръщат в единствена форма на сексуално общуване.
Тотемния колектив се превръща в екзогамен род.
За периода на варварството е характерно семейството по двойки. За мъжа има главна жена, за жената има главен мъж освен второстепенните.
Това е т.н. автичен брак – брак между една жена и предпочитан от нея мъж, като и двамата поддържат нетрайни връзки с други мъже и жени.

При робовладелския строй натрупването на богатства води до промени в семейството, тъй като се появява институцията на наследството. Това предполага да се знае на кого и от кого е детето. По това време е било възможно един мъж да има няколко жени – стига да може да се грижи за тях.
През римската епоха се развива патриархалното семейство, което се запазва и през Средновековието.
Тогава обаче се появяват идеите за рицарско отношение към жената, появява се „дамата на сърцето”, наред със законната съпруга. Брачните отношения се изграждат на базата на собствеността (появява се зестрата, откупът), а извънбрачните – на базата на любовта.
Ренесанса заварва мъжа-собственик, а жената – ценност. За нея е изключена мисълта за развод или друг брак при жив мъж.

През последните сто години бракът започва да се превръща в морално-правен съюз между мъжа и жената, основан върху любовта и избора.
Дори се появяват различни типове семейства в зависимост от това кой притежава семейната власт.

Социолозите посочват 3 типа семейства:
• Авторитарно семейство – само един член (обикновено бащата) взема еднолично всички важни решения относно семейната собственост и съдбата на останалите членове. Всички останали са в подчинено положение, без право на глас и мнение.
• Демократичното семейство – всички членове имат равни права и задължения;
• Егалитарно семейство – всеки дава всичко от себе си за другите, решенията се вземат след обсъждане и консенсус.

Чрез брака съвместния живот на хората става двойно обусловен: от една страна e силата на любовта, проявяваща се като регулатор на сексуалните взаимоотношения, а от друга – битовото удобство и комфорт както за двойката, така и за децата им.

Според американския социолог Уорд Гудинъф бракът е сделка, според която едно лице предявява претенции за постоянно право на сексуален достъп до една жена, при което тя може да ражда деца.
А според Талкът Парсънс в момента в семейните отношения действа закона за контракцията – семейството се свива.

Днешното семейство е от нуклеарен тип – само родители с техните деца. Нещо обичайно е еднородителското семейства, в което един родител отглежда сам детето си; неуседналия брак или бракът от разстояние, в който съпрузите доброволно живеят на различни места най-малко 3-4 дни в седмицата.
Това често е резултат от желанието на всеки от съпрузите да прави професионална кариера.
Най-често това е временна алтернатива. Такива бракове оцеляват, ако всеки от съпрузите одобрява този вид взаимоотношения, семейството има високи доходи, неголяма географска отдалеченост и минимални отговорности за отглеждането на децата.

Тенденциите в съвременните брачни взаимоотношения са в посока към кохабитация (съжителство без брачен договор). Чувството за брачно благополучие при тези двойки не е по-различно от живеещите в брачни отношения. Финансовата независимост на съвременната жена поставя на изпитание брачната институция. Бракът и съжителството с един мъж вече не са необходимо условие за отглеждане на дете.
Взаимност, емоционална обвързаност, общи интереси, любов, секс съвременния човек не търси и не получава само в брака.

Бог казва «Не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен» (Бит.2:18), «Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът – едно цяло» , но кой знае дали е имал предвид брака?!

Следваща статия >> Човешките преживявания >>

Четете още статии в категория "Психология":
Kак човек възприема самия себе си
Kога започва възпитанието?
Децата и сексът - трудната дума “секс”
Как човек избира брачен партньор?

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

NUK

European's First Cord Blood and Tissue Accredited Bank