За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби

Прилагане на серуми и ваксини

I. ВАКСИНИ.
Терминът “ваксинация” означава метод на приложение на ваксини и произлиза от латинската дума vacca, което означава крава.

За първи път е приложен от английския лекар Е. Дженер през 1796 година.

Определение на ваксина: специфичен биологичен препарат, който в организма на човека предизвиква образуване на изкуствен специфичен и активен постваксинален имунитет, който е насочен против същото (най-често инфекциозно) заболяване.

II. ВИДОВЕ ВАКСИНИ.
1. Според целта на приложението:
а/ профилактични
б/ лечебни – ваксинотерапия (напр. при гонорея, херпес и коли инфекции)

2. Според произхода си:
а/ стандартни ( приготвят се от стандартни щамове)
б/ автоваксини (получават се от самия болен и се прилагат само на него)

3. В зависимост от участващите във ваксината бактерии, антитела и токсини:
а/ моноваксини напр. против коклюш
б/ комбинирани ( диваксини, три-, тетраваксини)

4. Според биологичното състояние на ваксините:
а/ жива ваксина. Тези щамове не предизвикват инфекциозно заболяване, но в организма се размножават, като водят до поява на една ваксинална инфекция без клинична изява.
Противовариолната е първата жива ваксина получена от Дженер. Пастьор (1885) създава жива ваксина срещу бяс. Такива са ваксините БЦЖ, противогрипната, противопаротитната и др.
б/ убити – те са суспензия от убити микроорганизми (бактерии, вируси или рикетсии). Такива са ваксините против коремен тиф, паратиф В, тетанус, полиомиелитната и др.
Убитите ваксини са по-слабо имуногенни от живите и затова трябва да се извършват 2-3-реваксинации.
в/ химични – за обработването им се използват само антигенни съставки или фракции на отделна бактериална клетка напр. титаничния анатоксин.
г/ анатоксини – препарати получени от бактериален ендотоксин с премахнати токсични и запазени антигенни свойства. Най-често използвани са дифтерийния, тетаничния, ботулиновия, дизентерийния анатоксин.

5. Според агрегатното си състояние:
а/ сухи (лиофилизирани) напр. грипна, вариолна, морбилна, БЦЖ.

III. ВАКСИНИ И БРЕМЕННОСТ
Проблемът за имунопрофилактиката по време на бременност се дискутира само при възникнала епидемична обстановка.
Ако все пак се налага ваксинация по време на бременността, то винаги се взема предвид реактивността на женския организъм и състоянието на плода.

Прилагането на живи ваксини е свързано с риск за плода. Вирусите преминават през плацентата и предизвикват виремия, при която могат да възникнат заболявания и аномалии на плода, някои от които и несъвместими с живота.

Опасността за плода е не само първичната ваксинация, но и реваксинацията. Прилагането на убити ваксини обикновено изисква реваксинация, а тя е свързана с алергични реакции – неблагоприятни и за майката и за плода.

Активната имунизация на бременната крие опасност за развитие на ИМУНОЛОГИЧЕН ТОЛЕРАНС на плода. Той може да персистира и post partum.

При имунологичен толеранс организмът на детето не е способен да изработва специфични антитела против възбудителя, който прониква през плацентата в резултат на имунизация на майката.

В случаите когато е необходимо бременната жена да бъде ваксинирана, се допуска използването само на убити ваксини. Най-добре е да се приложи гама-глобулин, който съдържа антитела против вирусите на шарката, грипа, полиомиелита, дифтерията и т.н.

IV. БЦЖ ВАКСИНА В ПЕРИОДА НА НОВОРОДЕНОТО

1. Показания: на ваксинация подлежат всички здрави новородени деца.
Прилага се от 2-рия до 7-мия ден след раждането. Никога по-рано от 48-ия час post partum.
Неваксинираните по една или друга причина след раждането, се ваксинират по домовете най-късно до втория месец без проверка за алергия.

След навършване на двумесечна възраст децата се ваксинират след предварителна проверка на алергията с вътрекожен тест на Манту в доза 5 МЕ туберкулин PPD. Ваксинират се само отрицателните на този тест деца.

На реваксинация подлежат здрави деца на възраст 7,14,18 години, както и възрастни лица до 30 години, работещи в болници, заведения на хранително-вкусовата промишленост и в туризма (с отрицателни туберкулинови реакции).
Преди реваксинацията с БЦЖ се прави туберкулинова проверка на алергията. При лица до 18 години с пробата на Манту (5Е PPD), а при лица над 18 години с 1 МЕ туберкулин PPD.
Реакцията се отчита на 48-мия и 72-рия час по двата взаимно перпендикулярни диаметъра на инфилтрата, като средната стойност се взема за основа.
Лицата, чийто диаметър е по-малък от 5 мм се ваксинират при условие, че нямат противопоказания. Интервалът между туберкулиновите проби и реваксинацията не трябва да е повече от 15 дни.

2. Противопоказания:
• положителни туберкулинови проби
• остри инфекциозни заболявания, вкл. И периода на реконваленсценция, не по-рано от 2 месеца след изчезване на всички клинични признаци.
• температурни състояния
• остри чревни разстройства
• болести на кръвотворните органи
• декомпенсиран сърдечен порок
• алергични реакции в анамнезата
• спазмофилия до 2 години след последния пристъп
• инфекциозно заболяване на ЦНС
• травми на ЦНС, епилепсия, хидроцефалия, инсулт и др.
• Чернодробна цироза, хроничен хепатит, остър и хроничен панкреатит
• Болести на ендокринната система : диабет, микседем, тиреотоксикоза
.

При деца до 2-годишна възраст освен горепосочените заболявания, противопоказания за ваксинация са и следните заболявания:
• Диспептични разстройства до 1 месец след оздравяването
• Хипотрофия втора и трета степен
• Ексудативна диатеза

При новороденото противопоказанията са:
• Повишена температура над 37?С
• Упорито повръщане
• Рязко изразена пиодермия, флегмони, отит, грип и остро възпаление на белите дробове
• Ясно изразени признаци на родова травма
• Rh-несъвместимост с клинични прояви

Недоносеността не се счита за противопоказание.
Въпросът за ваксинацията се решава от педиатъра, като се прецени общото състояние на новороденото.

3. Дозировка и техника на приложение
a/ отваряне на ампулата и разтваряне – преди употреба микробната маса трябва да се изтръска на дъното на ампулата. Не трябва да се употребяват пукнати ампули или такива с видимо изменен вид. Ампулите, съдържащ сухата БЦЖ ваксина са запоени под вакуум и трябва да се отварят по следния начин:
> Почистете ампулата със стерилен памук, напоен с 70? спирт
> Първо срежете връхчето на ампулата, а след това шийката
> Обвийте шийката с пластмасовото парче, поставено в кутията и бавно отчупете
> Със стерилна спринцовка в ампулата се въвежда 2 мл. физиологичен разтвор
> Изчакайте 2-3 мин., за да се получи безцветна опалесцираща суспензия

б/ приложение:
Имунизациите се извършват само от специално подготвени медицински специалисти. Използват се само туберкулинови спринцовки с плътно прилягащо бутало и игла. Използването на тези спринцовки за други цели се забранява. Ваксината се изтегля от ампулата с дълга игла, а се прави със специална Манту – тест- игла.

ВАКСИНИРАЩАТА ДОЗА Е 0,1 МЛ от РАЗТВОРЕНАТА ВАКСИНА, ВАКСИНИРА СЕ СТРОГО ВЪТРЕКОЖНО!

Иглата се въвежда с отвора нагоре. След като отвърстието на иглата влезе в кожата, отначало се вкарва малко количество ваксина, за да сме сигурни, че иглата е в кожата и след това се инжектира и останалото количество.
Показател за правилното и точно ваксиниране е само количеството на въведената ваксина, а не големината на образуваната папула.

Ако техниката е спазена, тя (папулата) е с размер 6-8 мм.,върху нея личат космените фуликули и се оприличава на портокалова кора. Да се има предвид, че при новородени тя е 5-6 мм). Ако не се направи строго въвкожно могат да се образуват студени абсцеси.

4. Усложнения
В много редки случаи, при неправилна техника се появяват някои усложнения като:
> Подкожни студени абсцеси
> Язви с диаметър 10 мм
> Регионален лимфаденит

Интервалът между тази имунизация и други профилактични имунизации трябва да е не по-малък от 1 месец.

5. Срок на годност
Срокът е 12 месеца от датата на освобождаване на ваксината за употреба и не повече от 24 месеца от датата на производство.
Трябва да се съхранява при 6?С далеч от дневна светлина. След разтваряне трябва ВЕДНАГА да се употреби. Неизползваната ваксина се изхвърля.

Отпуска се в ампули от 1 mg култура БЦЖ + амп. 2 ml физиологичен разтвор. След ваксинацията на новороденото БЦЖ се отбелязва в специален журнал, в тетрадката за раждания (Б-10) и в имунизационния паспорт, който се дава при изписването.

Задължително се отбелязва номера и серията на партидата на ваксината и името на акушерката, която е извършила манипулацията.

Четете още статии в категория "Грижи за болния":
Хранене на тежко болен
Хранене на кърмаче с биберон, сонда, лъжичка и пипета

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

NUK

European's First Cord Blood and Tissue Accredited Bank