Училище за родители - Варна е във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби
Списание 9 месеца

Индиректни методи за диагноза на застрашен плод

Тези методи включват:

1. Колпоцитологична диагноза
2. Дозаж на плацентарните хормони
- Естриолурия
- Прегнандиолурия
- ЧХГ
- ЧПЛ (човешки плацентарен лактоген)
3. Ензимни тестове
4. Биопсия на плацентата
5. Изследване на утеро-плацентарния ток

1. Колпоцитологична диагноза на застрашен плод:

Методът представлява описание на типове клетки на влагалищния епител на вагиналните намазки и техните трансформации под влияние на хормонално-овариалния цикъл и вагиналната ексфолиативна цитология при бременност и характерните за нея навикуларни клетки.

Има 3 типа вагинални намазки с характерна за края на бременността цитология: напреднала бременност, бременност близка до термин и бременност на термин.

а/ колпоцитограма тип преди термин: клетките са богати на гликоген, който изтласква цитоплазмата към периферията, затова централната част остава по-светла, а периферията по-интензивно обагрена. Ядрото е удължено и ексцентрично разположено.

б/ колпоцитограма тип на термин: намалява броя и големината на плакардите. Има единични интермедиерни клетки и левкоцити.

в/ колпоцитограма – регресивен тип: пълно изчезване на плакардите. Всички клетки са изолирани една от друга. Особено характерна е склонността на клетките към окръгляне. Този тип намазки се смята за специфична при биологично преносване на бременността. Става дума за това – не толкова, че плодът е преносен, а че страда.

Разбира се този тип трябва да се разглежда в рамките на общата клинична картина при съпоставяне с други тестове, като излъчването на естрогени, фетална ЕКГ и т.н.

Когато поради възпалителни изменения във влагалищните клетки, намазките показват напреднала цитолиза и цитологичната диагноза става невъзможна, някои автори прибягват до уроцитограма от седимента на урината. Това обаче не намира приложение в практиката, защото тази цитограма трудно се разчита.

2. Дозаж на плацентарните хормони:
Методът се базира на ролята на плацентата като ендокринен орган. При това е установено, че естриолурията – екскрецията на естрогените в урината на бременнта жена - е много по-меродавен тест за състоянието на плода, тъй като тя е обусловена от метаболизма на плода.

а/ естриолурия: общо взето нивото на естрогените, респ. на естриола през време на бременността прогресивно се увеличава като всяка седмица нараства средно с 10%, за да достигне най-високата си точка през 4-тата седмица преди термина.

Особено клинично значение имат стойностите на естриоловото излъчване през последните 3 месеца на бременността, когато плодът е жизнеспособен и евентуално бързо родоразрешение при вътреутробна заплаха е оправдано от неговата висока жизненост.
Нормалните стойности в края на бременността са 10 000 – 12 000 гами (10 – 12 млг%), като това се отнася за последните 3-4 седмици преди термин. При стойност по-малка от 4 000 гами (4 млг%) за 24 часа, ако раждането настъпи през следващите 48 часа, не се ражда нито едно живо дете. Под 3 000 гами (3 млг%) – тежка плацентана инсуфициенция, белег за непосредствена или предстояща смърт на плода.

б/ прегнандиолурия
Продукцията на големи количества прогестерон от плацентата е отдавна известен факт. Излъчването в урината на прегнандиол – основен метаболит на прогестерона – е общоприет адекватен тест за продукция на прогестерон от плацентата. Съвременният метод за определяне концентрацията на прегнандиол в урината се нарича хромография. Доказано е, че при плацентарна инсуфициенция има понижено ниво на прегнандиола.

в/ ЧХГ
ЧХГ се открива в урината още в първите 14 дни от датата на концепцията. Максимумът му е между 9-12 г.с., след което намалява и едва между 33 – 39 г.с. отново се покачва. Максималната стойност на ЧХГ в кръвната плазма е 100 МЕ/мл между 80-90-тия ден от бременността, а през останалото време е между 4-11 МЕ/мл.

г/ ЧПЛ(HPL) – човешки плацентарен лактоген
Той е продукт на плацентата с лактогенно, мамотропно, лутеотропно и соматотропно действие. Има много кратко време за разпад (10-20 мин) и не може да въде изследван в урината, тъй като се излъчва в много малко количество. Използва се радиоимунологичен метод, който позволява определяне на нивото му за 2-3 часа.

3. Ензимни тестове:
Има редица заболявания на бременността при които настъпват промени в плацентата с некротичен и некробиотичен характер, променят пропускливостта на клетъчната мембрана и създават възможност за импорт на ензими от плацентата в кръвното русло на майката и оттам и промяна на серумните ензими в майчината кръв. Тези ензими са: трансаминази, лактатдехидрогеназа, алкална и кисела фосфатаза.

а/ трансаминази – глутамат – оксалоцетна (SGOT) и пироват – глутамат трансаминаза (SGPT). При застрашен поради преносване плод SGOT и SGPT се увеличават( трябва да се изключат всички състояния извън бременността, свързани с увеличение на серумната активност).

б/ LDH (лактатдехидрогеназа). Около термин тя е 105,4 МЕ/мл. при патологична бременност съчетана с развитие на некробиотичен процес в плацентата тя се увеличава. При бременност 291 – 296-тия ден тя е 139,8 МЕ/мл., а при бременност на 297 – 311 дни е 170, 7 МЕ/ мл.

в/ алкална и кисела фосфатаза – тя нараства с напредване на бременността, особено след 32 г.с. като достига своя максимум около термина. Термостабилната фракция на серумната алкална фосфатаза (ТСАФ) има гранични стойности 6,4 – 18,4 КАЕ.
Тя е продукт на трофобластните клетки и затова може да се използва като тест за функционалното състояние на плацентата. Увеличаването на ТСАФ отразява степента на плацентарна инсуфициенция и се използва за диагноза на застрашен плод. За такава инсуфициенция се говори при увеличение на термостабилната фракция на алкалната фосфатаза над 65-70% от стойността на общата САФ.

4. Биопсия на плацентата:
Методът е приложен за първи път през 1961 година от Алварез.

а/ техника: използва се пункционно-аспирационен метод. Задължително е плацентата да бъде предварително точно локализирана, най-добре с УЗД. Пунктира се по срединната линия на нивото на пъпа, като точния пункт се съобразява със срока на бременността.
Пункцията тава с 20 сс спринцовка, в която предварително е аспириран 10 мл. физиологичен разтвор и 1 мл. 3,8% натриев цитрат. За да се аспирира плацентарна тъкан, трябва да се попадне в самата плацента. Достатъчно е 20 mlg. биопсичен материал.
За правилната интерпретация на хистологичната находка е необходимо да се познава нормалната хистология на плацентата през различните срокове на бременността.

Така например синцитиалния пролифериращ слой може да е патологичен и физиологичен белег. През 14 -16 г.с пролиферацията засяга 70-80% от хориалните клонки, докато през 40 г.с. е едва 3,5%.Пролиферация повече от 8% към термин се смята за патологична.

б/ опасности и усложнения: индукция на маточни контракции и преждевременно раждане, увреждане на плацентарни съдове и кръвоизливи в интервилозното пространство, особено опасно при RH-конфликт.

5. Изследване на утеро-плацентарния ток:
Това изследване почива на принципа на доплеровата сонография и е възможна само ако има специализирана доплерова апаратура. Изследват се маточните артерии и кръвотока в тях..

Следваща статия >> Акушерско поведение при жени с placenta praevia и abruptio placentae >>

Четете още статии от категория "Акушерство":
Хомеопатия в акушерската практика - обща част
Хомеопатия в акушерската практика - специална част
Хомеопатия в гинекологичната практика
Хомеопатия при смущения в менопаузата
Фармакотерапия в периода на бременност и лактация
Психосоматика в гинекологията
Схема за изследване на стерилитета при мъжа - задължения на акушерката
Гроздовидна бременност
Осиновяване
Замразяване на стволовите клетки
Изготвяне на план за раждане
Ювенилна бременност
Семейно планиране
Сексуални дисфункции
Предабортно и следабортно консултиране
Контрацепция след раждане
Защо започва раждането?
Активно водене на раждането

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

 

NUK

European's First Cord Blood and Tissue Accredited Bank