Училище за родители - Варна е във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби
Списание 9 месеца

Основни понятия в семейното планиране

I. Дефиниции на понятията в областта на семейното планиране

1. Сексуално здраве
Терминът сексуално здраве се използва, за да се опише липсата на заболяване или увреждане, свързано със сексуално поведение. Той се дефинира като “положителното интегриране на физическите, емоционалните, интелектуалните и социалните аспекти на сексуалността.
Сексуалността влияе върху мислите, чувствата, взаимодействията и действията между хората и ги мотивира да търсят любов, топлота и интимност. Тя може да се проявява по много различни начини и е тясно свързана със средата, в която живеят хората.”

2. Репродуктивно здраве
СЗО дефинира репродуктивното здраве като “... състояние на пълно физическо, умствено и социално благосъстояние, а не само липса на заболяване във всички аспекти, свързани с репродуктивната система и нейните функции и процеси”.

Следователно репродуктивното здраве предполага, че хората са в състояние да водят удовлетворяващ и безопасен сексуален живот, имат способността да се възпроизвеждат и свободата да решават кога и колко често да го правят.
Мъжете и жените имат право да бъдат информирани и да имат достъп до сигурни, ефикасни и приемливи методи за семейно планиране по техен избор, както и до други избрани от тях методи за регулиране на репродукцията, които не противоречат на законите. Имат право на достъп до подходящи здравни услуги, които ще дадат възможност на жените да преминат безопасно през бременността и раждането на дете, а на двойките - най-добри шансове да имат здраво дете.

3. Промоция на сексуалното и репродуктивното здраве на младите хора
Общата програма за действие на УНИЦЕФ и СЗО в областта на здравето и развитието на младите хора призовава към изпълнение на пакет от действия, които да отговарят на специфичните потребности и проблеми на подрастващите. Тя включва предоставяне на информация и умения, здравни и консултантски услуги, създаване на безопасна и подкрепяща среда.

Информацията помага на юношите да разбират как работи тяхното тяло и какви най-вероятно ще са последствията от техните действия. Тя развенчава митове и поправя неточности.

Младите хора се нуждаят от социални умения, които ще им дадат възможност да откажат секс с увереност и да се уговорят за по-безопасен секс, ако желаят това.
Ако са сексуално активни, те се нуждаят и от физически умения, например как да използват презервативи.

Консултирането може да помогне на юношите да направят информиран избор, като им даде повече увереност и самочувствие, че имат по-голям контрол върху живота си.
Здравните услуги могат да помогнат на здравите юноши да запазят здравето си, а на болните – да си върнат здравето.

4. Дефиниции на термините “юношество ” и на възрастовите групи “млади хора ”, “юноши” и “младежи”

4.1. Юношество
Юношеството се определя като онзи период в живота, когато индивидът вече не е дете, но все още не е и зрял човек. Това е период, през който се преминава през големи физически и психологически промени.
Освен това юношата изживява промени в социалните очаквания и възприятия. Физическият растеж и развитие се съпътстват от полово съзряване, което често води до интимни отношения.
Способността на човека за абстрактно и критично мислене също се развива наред с чувството за себеосъзнаване, когато социалните очаквания изискват емоционална зрялост.

4.2. Възрастови групи
СЗО дефинира юношите като лица на възраст между 10 и 19 години, а “младежи” - като възрастовата група 15-24 години. Тези две припокриващи се възрастови групи са обединени в групата “млади хора”, която обхваща възрастта от 10 до 24 години.
Според СЗО “юношеството” представлява по-скоро фаза, отколкото фиксиран период от време в живота на човека. Както бе отбелязано по-горе, това е фаза на развитие в много аспекти и посоки: от външния вид с появата на вторични полови белези (пубертет) до полова и репродуктивна зрялост, развитие на психичните процеси и идентичност на възрастен, както и преход от цялостна социално-икономическа и емоционална зависимост към относителна независимост.
Важно е да се отбележи, че юношите не са хомогенна група. Техните потребности варират според пола, етапа на развитие, житейските обстоятелства и социално-икономическите условия на тяхната среда.

II. Най-често срещани проблеми в периода на подрастването
• Започват да се борят за независимост;
• Започват да отхвърлят авторитетите;
• Чувстват се подтиснати от зависимостта си от възрастните;
• Отдават голяма значение на взаимоотношенията с връстниците;
• Възхищават се от по-големи юноши и знаменитости;
• Замислят се за ценностната система;
• Съставят си положителна или отрицателна представа за себе си;
• Интересуват се от ролите на половете и очакваното поведение на мъжете и жените;
• Интересуват се от въпроса “нормален ли съм?”
• Започват да проявяват романтичен или сексуален интерес към околните;
• Осъществяват първият полов контакт!!!
• Чувстват се неуязвими и безсмъртни;
• Проверяват границите (своите и наложените от другите) и поемат рискове.
• Изпитват самота и изолираност;
• Чувстват се несигурни и имат лошо самочувствие;
• Склонни са да посягат към алкохол и наркотици.
• Интересуват се повече от настоящето, отколкото от миналото;
• Търсят информация от многобройни източници и най-вече от Интернет.

III. Най-често срещани здравни проблеми през юношеството
• Умишлени и неумишлени наранявания;
• Проблеми със сексуалното и репродуктивното здраве (включително ХИВ/СПИН);
• Използване и злоупотреба с тютюн, алкохол и наркотици;
• Проблеми на психичното здраве;
• Проблеми на храненето;
• Ендемични и хронични заболявания

IV. Консултиране по въпросите на сексуалността
Юношеството е период, в който хората са склонни да разчупват поставените им от възрастните ограничения, да експериментират нови поведения и да се борят за собствената си независимост и приемането и се противопоставят или не на натиска на групата от връстници.

Създаването на подкрепяща, неосъдителна среда, където поверителността е гарантирана е от съществено значение, когато се дават съвети на подрастващите.

Акушерката, както и други здравни специалисти трябва да имат умения за консултиране в областта на сексуалността. Създаването на добри взаимоотношения с подрастващите е важно точно толкова, колкото и използването на език, който те разбират и с който се чувстват комфортно.

Поради липса на опит и евентуално неудобство е възможно младите хора да са колебливи в изразяването на своите потребности. Здравните специалисти трябва да са търпеливи и да отделят за работа с тях толкова време, колкото е необходимо.

Подрастващите може да имат специфични потребности от информация, например да желаят да разберат промените, които настъпват в тялото им през периода на съзряването, дали са “нормални” или не, както и от друга информация, свързана със сексуалността и половите функции. Медицинските специалисти, които не се чувстват свободни да обсъждат такива въпроси с младите хора, трябва да ги упътят към други лица, за които това не е проблем. Родителите трябва също да бъдат насърчавани и да им се оказва нужната подкрепа, за да могат да разговарят със своите деца по въпросите на сексуалността.

Акушерката може САМОСТОЯТЕЛНО да консултира младите хора по въпросите на предпазване от нежелана бременност, превенция на полово-предаваните болести (ППБ) и HIV.

4.1. Даване на съвети за избора на метод на контрацепция.
Подрастващите могат да изберат свободно всеки познат метод за контрацепция, който е на разположение, но някои от методите са по-подходящи за тях поради различни социални и поведенчески причини.

Много от потребностите и безпокойствата на подрастващите, които влияят върху техния избор на контрацептивен метод са сходни с тези при хората в зряла възраст. Например използването на метод, който не изисква ежедневни действия, каквито изисква например приемането на орални контрацептивни хапчета може би е по-подходящ избор за един, отколкото за друг.

При консултирането за избор на контрацептивен метод, акушерката трябва дава информация за методите и да им помогне да разгледат предимствата и недостатъците на всеки метод. По този начин те биха могли да насочат своите клиенти към информиран и доброволен избор на най-подходящия метод в зависимост от конкретната ситуация.

Предоставяната информация трябва да обхваща следните аспекти:
• Ефективност на метода;
• Информация за предпазването от полово предавани заболявания (ППЗ), включително ХИВ;
• Обичайни странични ефекти на метода;
• Потенциални рискове за здравето и ползите от метода;
• Информация за възстановяване на способността за забременяване след прекратяване използването на метода;
• Откъде може да се набави съответното средство и каква е цената му;
• След като бъде избран даден метод е важно да се обсъди правилното му използване;
• Да се предостави допълнителна информация, като например признаци и симптоми, които налагат посещения при лекар.

Подходящо обучение и даване на съвет в момента на избора на метод подпомага подрастващите да се справят със свои специфични проблеми и да вземат добре информирани, доброволни решения.
Разширяването на броя предлагани методи може да доведе до по-голямо удовлетворение, по-добро приемане и по-висока степен на използване на контрацепция.

4.2. Консултиране на подрастващите във връзка с ХИВ И СПИН
Когато акушерката консултира лица в тийнейджърска възраст тя трябва да обърне внимание, че ХИВ (Human Imunodeficiency Virus) означава Вирус на човешкия имунен дефицит – това е вирусът, който предизвиква развитието на СПИН. Инфектирането с ХИВ е за цял живот. Изследване, което показва ХИВ положителен резултат не означава, че човек има СПИН. То означава, че той/тя имат инфекция с вируса (ХИВ) и че е установено наличие на антитела срещу ХИВ в кръвта.
СПИН означава Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност.
Придобит означава, че човек може да се зарази с него.
Терминът „имунна недостатъчност” показва, че имунната система е отслабена за борба с инфекциозни и неинфекциозни болести. „Синдром” означава група симптоми, които говорят за определено нарушение в организма.

В случай на СПИН това са група инфекции или заболявания, които се появяват у пациент със силно отслабнала имунна система. СПИН е синдромът, който се появява, тъй като ХИВ е разрушил имунната система. Важно е да се разбират значенията на термините ХИВ и СПИН и те винаги да се разграничават един от друг. Изразът “Хора, живеещи с ХИВ/СПИН”, се използва за всички стадии на инфекцията.

Когато един човек бъде заразен с ХИВ, организмът се старае да се бори с инфекцията, като произвежда антитела. Когато резултатът от изследване за ХИВ е положителен, това означава, че човекът е бил изложен на този вирус и тялото му е образувало определено количество антитела срещу ХИВ. Изследването за ХИВ измерва присъствието или отсъствието на ХИВ антитела в кръвта, а не открива самия вирус.

СЗО е разработила система за определяне на клиничните стадии при ХИВ-инфекция, с 4 добре дефинирани стадия.
Клиничен стадии I по СЗО: безсимптомен;
Клиничен стадии II по СЗО: лека форма;
Клиничен стадии III по СЗО: средна форма;
Клиничен стадии IV по СЗО: тежка форма (СПИН);

Много важно е да се посочат пътищата за предаване на ХИВ:
Кръвта, вагиналната течност, семенната течност и кърмата на хората, заразени с ХИВ, имат потенциал за пренасяне на ХИВ на други хора.

Обменът на тези телесни течности може да доведе до предаване на ХИВ.

ХИВ се предава по четири начина:
• При полов акт;
• Чрез преливане на кръв и кръвни продукти;
• Чрез използване на общи игли и спринцовки и други остри инструменти;
• Предаване от майка на дете - инфектирана с ХИВ жена може да предаде инфекцията на детето си по време на бременността, при раждането или при кърмене.


В световен мащаб най-обичайният път за предаване на ХИВ е чрез сексуален акт.
В някои райони близо 90% от всички случаи на инфекция с ХИВ са чрез хетеросексуални контакти.
При младите хора най-разпространените пътища за заразяване са сексуалните контакти и инжектирането на наркотици.

Няма документирани случаи на предаване на ХИВ чрез сълзи или слюнка.
ХИВ не може да се предава също така от тоалетна чиния, ползване на общи кърпи, ухапване от комар, прегръдка, контакт с ръце или друг социален контакт с човек, който живее с ХИВ.


Следваща статия >> Сексуални дисфункции >>

Четете още статии от категория "Акушерство":
Хомеопатия в акушерската практика - обща част
Хомеопатия в акушерската практика - специална част
Хомеопатия в гинекологичната практика
Хомеопатия при смущения в менопаузата
Фармакотерапия в периода на бременност и лактация
Индиректни методи за диагноза на застрашен плод
Акушерско поведение при жени с placenta praevia и abruptio placentae
Гроздовидна бременност
Осиновяване
Замразяване на стволовите клетки
Изготвяне на план за раждане
Ювенилна бременност
Предабортно и следабортно консултиране
Контрацепция след раждане
Защо започва раждането?
Активно водене на раждането

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

 

NUK

European's First Cord Blood and Tissue Accredited Bank