Училище за родители - Варна е във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби
Списание 9 месеца

Психосоматика в гинекологията

Психосоматиката е сравнително ново направление в медицината, все още незаслужено слабо застъпено у нас.
Тя изучава влиянието на психичните фактори върху възникването и протичането на соматичните болести.

Понятието психосоматична медицина - отдавна възприето и утвърдено в цивилизования свят - намира място във всички специалности, включително и в гинекологията, която е тясно свързана с живота, секса, цялата активност на човека и репродукция.
Гинекологията е привилегирован терен за психосоматиката, още повече, че лекува заболяванията, локализирани в таза, пряко свързани със секса и емоционалните преживявания на индивида.

Практиката показва по категоричен начин, че гинекологичните заболявания, синдроми и симптоми като аменорея, стерилитет, тазови болки и болки в гърдите освен соматичен произход имат и твърде силно изразен функционален и психогенен елемент. Някои жени са психично неустойчиви и имат по-голяма склонност да агравират соматичното си гинекологично заболяване.

Психични смущения, които се отразяват неблагоприятно върху протичане на соматичните заболявания в гинекологията са:

1. Функционални смущения.
Отнася се за състоянията, при които липсват доловими анатомични промени. Тези смущения са реверзибилни, с преходно протичане. В гинекологията такива промени се откриват при аменорея, стерилитет, тазови болки и др.

2. Депресия.
Лекарите - непсихиатри, в това число и гинекологът, наблюдават най-често по-леки преходни депресивни състояния, а не депресия от психиатричен произход.
В класическия му вид депресивното състояние е промяна в настроението с чувство на тъга и вътрешно страдание.
Редица неблагоприятни обстоятелства в живота на жената могат да предизвикат депресивни кризи, но най-често това се случва във възрастта на климакса. Трябва да се знае, че често съществуват леки, маскирани случаи на депресия. Навременното им откриване и прилагане на антидепресивна терапия най-често е ефикасно, като се премахват голяма част от соматичните оплаквания, а това позволява да се избегнат многобройни ненужни изследвания, хоспитализация, понякога дори и неоправдани хирургични интервенции.

3. Хистерична невроза.
Появява се с различни психични признаци-повишена внушаемост, театрално поведение, стремеж по всякакъв начин да се привлече вниманието на околните и пр. Гинекологично болната жена е податлива на хистерична невроза най-често при тазови болки, смущения в менструацията и в сексуалната сфера и пр. Трябва да се разграничи соматичното състояние от психичните отклонения, в никакъв случай да не драматизира ситуацията, но и да не се постъпва нетактично, като се каже например “Вие нямата заболяване, госпожо, а сте просто една хистеричка”. При подобно поведение биха се засилили както психичните, така и соматичните оплаквания у болната жена.

4. Натрапчива невроза.
Това е невроза, характеризираща се с двойнственото отношение към собствените мисли. Опасенията на болната се преценяват като правдоподобни и същевременно като неоснователни. В двойнственото отношение са корени мъчителността на натрапчивите преживявания, оттук идва и хроничното протичане, трудностите при лечението и бавното оздравяване. Такива болни често посещават гинеколога или му телефонират за уточняване на едни или други подробности.

5. Хипохондрия.
Отнася се за прекомерно съсредоточаване върху собственото здраве. Жената може да се яви при гинеколога поради въображаемо усложнение на съществуващо заболяване, но нерядко и поради убеденост в наличието на несъществуващо заболяване.

Медикаментозно лечение - за отстраняване на психосоматичните гинекологични заболявания медицинският специалист използва голям набор от специфични медикаментозни средства: противовъзпалителни, хормонални, аналгетични и
пр. Той обаче трябва да владее и действието на психотропните средства, с което ще окаже безспорна помощ на жените с психосоматичните промени.

Седативни средства - те от своя страна се делят на транквилизатори и невролептици.
Транквилизаторите са психотропните средства, които най-често се предписват и от лекари-непсихиатри. Те имат предимно успокояващо и миорелаксиращо действие, затова в гинекологията се използват предимно билковия синдром. У нас най-често използвани средства от този вид са диазепам (валиум), лексотан и др. Невролептиците се използват при психиатрични смущения, имат подчертан антипсихичен ефект и поради това гинекологът следва да ги препоръчва след консултация с психиатър.
Антидепресивни средства - при добро познаване на индикациите, контраиндикациите и страничните действия антидепресивните средства могат да бъдат използвани от гинеколога.
По различен механизъм те коригират нивата на катехоламин и серотонин, а е добре известна тяхната роля в патогенезата на депресивните състояния. Необходимо е да се припомни, че лечебният резултат трябва да се чака и отчита след месеци, а не след седмици.
Използването им позволява да се намали дозировката на аналгетичните средства, което е от съществено значение при болковия синдром в гинекологията.

При хронично протичащи заболявания в гинекологията тези медикаменти имат и допълнителен ефект-подпомагат пациентката при провеждане на психотерапия, улесняват връзката “лекар-болен”, а именно тя е особено важна и психосоматичната медицина днес с основание държи особено много на нея.

Какъвто и медикамент да се предпише, не трябва да се забравя, че има ефект - обективен или плацебо. Лекарят трябва да вложи цялото си старание и авторитет, за да убеди пациентката в неизбежно добрия резултат от препоръчаното лекарствено средство.

При снемане на анамнезата, лекарят трябва да отчита не само думите, но и жестовете, израза, мимиката на болната,
т.е. не само това, което чува, но и това, което вижда-жестове, неспокойни ръце, емоционално гърчене на устните, сълзи, които неочаквано бликват. Всичко това, извън чутите думи, дава богата информация както за соматичното, така и за психичното състояние на пациентката.

Гинекологичен преглед - известно е на какво изпитание се подлага жената при гинекологичен преглед. Гинекологът трябва да се съобразява с неловкостта, която изпитва жената, или притеснението на момичето, особено когато извършва преглед за първи път. Загриженото, внимателно отношение ще направи връзката по-добра, ще засили доверието на пациентката към лекаря, което е от съществено значение за протичане на лечебния процес.

6. Аменорея.
Известно е, че аменореята може да бъде първична или вторична. Най-честите причини за първичната аменорея са психогенни. Днес никой не оспорва, а дори дебело се подчертава голямото значение на психогенните фактори за възникването и на вторичната аменорея.
Психогенната аменорея може да се яви след повтарящ се емоционален стрес или дори след една единствена психична травма. Към психогенната аменорея се причисляват и случаите с военновременна аменорея, наблюдава се и в случаи на масови бедствия (земетресение, наводнение, пожар и др.).
Може да бъде предизвикано и от липса на апетит-недохранване, загуба на тегло, особено при загуба на 10-15 на сто от нормалното тегло. Интензивният спорт и движение също водят до аменорея - това се случва при атлетки и танцъорки.

Показатели за тясна зависимост между психика и соматика са случаите на въображаема бременност. Някои автори изтъкват, че персистиращата увлечена секреция на лутеинизиращия хормон може да предизвика аменорея и хиперпролактинемия. В тези случаи жената има чувство, че е бременна, което се съпровожда с напълняване, оточност и пр.

Интерес представлява аменореята след приемане на перорални контрацептивни средства. Изтъквам се, че при тези случаи аменореята засяга по-често лабилни жени с ниско тегло.
Логично в такъв случай е заключението, че за подобни жени контрацептивните перорални средства трябва да се смятат за контраиндицирани.

Съществуват и други медикаменти, при използването на които може да се яви аменорея
- това са фенотиазиновите деривати, някои антихипертензивни средства (резерпин), ганглиоблокерите, а така също и естествените полови стероиди, особено ако са взети в големи дози.

Повечето жени изживяват аменореята тежко.
Жената правилно смята, че съществуването на менструация е признак за нормално функциониране на организма, за женственост, а липсата и се свързва с нарушаване на женствеността. Когато липсват органични причини, а са налице психични фактори за аменорея, ако приложим медикаменти, лесно може да се появи кръвотечение, което ние наричаме псевдоменструация, но след това аменореята наново се появява.
И обратното, когато лекарят успее да помогне на болната да преодолее вредното влияние на всички тези фактори, менструацията се появява и без медикаментозна намеса.

7. Тазови болки.
Тазовата болка може да бъде предизвикана от всевъзможни патологични състояния, локализирани в тази област. Но при чисто органична болка има два елемента-единият е обективен, свързан с патологичните изменения, а другият е афективен.
Необходимо е все пак да приемем, че болката има психогенен характер, когато всички класически медикаменти са останали безрезултатни и когато липсват всякакви, дори и микролезии.
Обяснимо е, че психичният компонент при болки в таза играе голяма роля, като се има предвид, че тазът у жената е област, свързана с много емоции, с представата за забременяване с въображаеми опасения и пр. Всекидневният опит показва, че усещането за болка се проявява както по време на действието на дразнителя (т.нар. първична болка), така и известно време след прекратяване на дразнението (т.нар. вторична болка). Това от своя страна затруднява поставянето на точна граница между органичната и психогенната болка-факт, с който се лекарят се сблъсква постоянно.

8. Стерилитет.
Стерилитетът у жената е благоприятен терен за психосоматичното наблюдение.
Функционалните причини - ановулация, дизовулация, тубарни спазми, функционална секреторна недостатъчност и пр., може продължително да пречат за успешно забременяване, но, от друга страна, са възстановими и то понякога без медикаменти, а само с правилен психологичен подход.

Органичните причини-маточни синехии, запушване на тръбите и пр., изискват медикаментозна, а често и хирургична намеса, но същевременно жени с такива проблеми имат нужда и от психологична помощ.
Вероятно не рядко психологичните причини са по-силни от органичните, с което се обяснява изненадващо забременяване след осиновяване на дете, т.е. след като жената се примири, че няма нужда повече от лечение, или пък, когато е включена в програма и чака ред за оплождане ин витро, след успешно забременяване ин витро и пр.
Трудно е да се изолират, а още повече да се класифицират онези чисто психологични причини, които може да са единствената пречка за безплодието у жената. Автори като Bydlowski и Sache Nerson съобщават за причини, които на пръв поглед трудно можем да възприемем, но въпреки това си заслужава да ги споменем:

- Случаи, когато привързаността на жената към собствения и баща е толкова интимна, че симптомът безплодие е единственото и неосъзнато решение, за да се запази от въображаемо кръвосмешение. Авторите твърдят, че са наблюдавали забременяване след болест или смърт на бащата;
- Враждебност към собствената майка и страх да се идентифицира с нея подтикват младата жена да не става майка. Твърди се, че детството на такива жени е минало в лишения, измами, изоставяне от родителите;
- Друга крайност е една добра, грижовна майка, но особено властна, която внушава на дъщерята опасенията от майчинството.

9. Болки в гърдите.
Гърдите на жената са орган, крайно чувствителен в психоемоционално отношение. С многобройните си функции гърдите са органи, където реалното и въображаемото се кръстосват.
Болките в гърдите са чест симптом у жените. Всяка жена е имала подобно усещане в някой момент от живота си.
И до днес гинекологичната наука не е успяла да даде задоволително обяснение за причините на болките, а оттам- и да определи ефикасно медикаментозно лечение. Широко се използваният прогестерон има незадоволителен ефект.

Практиката показва, че най-често болките в гърдите се явяват при жени със слаба невровегетативна система
. При това състояние гинекологът трябва да назначи прогестерон по необходимост, но основното, на което трябва да обърне внимание, е да предпише транквилизатори и най-вече да проведе подходяща психотерапия.

В заключение ще споделя, че нямам претенции за изчерпателност по отношение на всички аспекти на психосоматиката и гинекологията, но се надявам, че моето изложение ще подтикне колегите да насочат вниманието си към тях, и от своя страна да обогатят практиката си и със свои виждания по множеството проблеми в тази област.

Следваща статия >> Схема за изследване на стерилитета при мъжа - задължения на акушерката >>

Четете още статии от категория "Акушерство":
Хомеопатия в акушерската практика - обща част
Хомеопатия в акушерската практика - специална част
Хомеопатия в гинекологичната практика
Хомеопатия при смущения в менопаузата
Фармакотерапия в периода на бременност и лактация
Индиректни методи за диагноза на застрашен плод
Акушерско поведение при жени с placenta praevia и abruptio placentae
Гроздовидна бременност
Осиновяване
Замразяване на стволовите клетки
Изготвяне на план за раждане
Ювенилна бременност
Семейно планиране
Сексуални дисфункции
Предабортно и следабортно консултиране
Контрацепция след раждане
Защо започва раждането?
Активно водене на раждането

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

 

NUK

European's First Cord Blood and Tissue Accredited Bank