Училище за родители - Варна е във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби
Списание 9 месеца

Гроздовидна бременност

(Мола, Мехуреста мола, Mola hydatidosa)

Представлява хидропична дегенерация на стромата на въсите, както и пролиферация на трофобластния епител (синцитиум и клетки на Лангханс) с гроздовидно подредени хидропични мехурчета до големина на бобени зърна.

Честота на заболяването 1:2000-1:3000 бременности. В Африка и Азия се среща по-често, отколкото в Европа и Америка. Повторната й поява у една и съща жена се наблюдава многократно.

Етиологията е все още неизяснена, независимо че заболяването е известно още от времето на Хипократ. По-често се среща при жени, които забременяват след 40-годишна възраст и преди 20 години.

При многораждали честотата е три пъти по-голяма, отколкото при първескини. Недостатъчно и неправилно хранене, както и някои расови особености са фактори, който обяснява по-големия процент на заболяването в Азия и Африка. Допуска се, че оплоденото яйце има хромозомни дефекти както при синдрома на Даун.
Влияние върху заболяването оказват бактериални и вирусни инфекции, имунологичен конфликт между бременната и плода, хориални аномалии, прекарана веднъж мола и др.

Най-често целия хорион се превръща в мехурчета. В редки случаи дегенерират хидропично само част от въсите (частична мехурчеста мола). В такива случаи плодът може да се развие нормално. Мехурестата мола се развива и при тубарна бременност.

Отделните мехурчета имат големина от просено зърно до череша. Те са сиво бели, прозрачни, с овоидна или сферична форма, съединени с клончетата посредством дръжчици. В мехурчетата се установява бистра течност, съдържаща белтък, муцин и неорганични соли.

Хистологичното изследване показва промени както в стромата, така и в хорионния епител. Строматозните клетки с изключение на малките участъци по края са напълно изчезнали; в резултат на хидропично набъбване и втечняване стромата се е превърнала в течна маса. Епителния слой на хорионните въси показва също типични промени: слоят на Лангханс и синцитиумът са повече или по-малко неравномерно разраснали, загубили са равномерното си подреждане и са променили формата си, като са образували вакуоли.

Така дегенериралите хорионни въси не са в състояние да изпълняват повече биологичните си функции и плодът, който не може да се храни, умира обикновено в резултат на автолиза. По този начин цялото плодно яйце представлява маса от неправилно хидропично дегенерирали въси. Мехурестата мола може да достигне до големина до глава на възрастен човек и повече.
Нерядко в абортираното яйце може да се установят наченки на хидропична дегенерация на въсите. При двуплодна бременност са наблюдавани случаи, при които едното плодно яйце е загинало в резултат на хидропична дегенерация, а другият плод е бил износен.

Връзката на молата със стената на матката е твърде интимна , което се дължи на засилените в патологична степен биологични стойности на дегенериралите въси
. Въсите проникват по-дълбоко в стената на матката, поради което изхвърлянето на молата от матката е затруднено и е свързано с по- обилни кръвотечения.
В редки случаи въсите на мехурестата мола проникват през стената на матката и достигат до перитонеума, а понякога през него в коремната кухина, при което в резултат на ерозирането на големи кръвоносни съдове могат да се получат смъртоносни кръвоизливи. Т

ази форма на хистологично доброкачествената мехуреста мола, която има агресивен характер по отношение на околната тъкан на майката се означава като mola hydatidosa destruens. По своята патогенеза и по клиничното си развитие тя стои близо до хореонепителиома.

В 10% от случаите се наблюдават лутеинови кисти в яйчниците
, двустранно с различна голимина. Появяват се в резултат на свръхпродукцията на гонадотропни хормони в разрасналите се хориални въси. След изхвърлянето на молата те претърпяват обратно развитие; жената може отново да забременее.
Характерни са кръвотеченията от гениталиите и значително по-големи размери на матката от срока на бременността.
Кръвотеченията се дължат на отлепване на дегенериралите хориални въси от стената на матката. Изпадането на прозрачни мехурчета, потвърждава диагнозата на мехурестата мола. Количеството на кръвотечението може да бъде оскъдно, но може да достигне 500-1000мл.
Към този основен симптом се прибавят и нервно-вегетативни нарушения: тежък хиперемезис, нарушение в дейността на бъбреците и черния дроб, повишено кръвно налягане.

В зависимост от преобладаващите оплаквания заболяването се представя в следните клинични форми:
-хепатална;
-ренална;
-нервовегетативна;
-дигестивна - силно изразен хиперемезис.


Общото състояние е увредено, има подчертано намаление на телесната маса, безсъние, сомнолентност.
Кожата и лигавиците могат да бъдат иктерични, има изразени отоци по долните крайници, повишено кръвно налягане, учестена сърдечна дейност, придружена с диспепсия.

Матката е увеличена обикновено два пъти повече от гестационната възраст и има участъци с различна консистенция. Не се чуват детски сърдечни тонове и не се опипват детски части. Биологичните проби за бременност са положителни при разреждане на урината от 1:200 до 1:400 пъти.
Титърът на ЧХГ е силно повишен над 100 000 UI, а може да достигне и до 500 000 - 1 000 000 UI.
При ултразвукова диагноза се наблюдава картината на т.нар. снежна буря, без да се виждат части на плода. Могат да се открият лутеинови кисти на яйчниците. В повечето случаи бременността се прекъсва спонтанно до 12 г.с. или най-късно между 16-20 г.с.

Диференциална диагноза се прави със спонтанен аборт или многоплодна бременност. Прогнозата е сериозна, с тежките усложнения по отношение на бременната, която е застрашена от обилната кръвозагуба и инфекции. Опасно усложнение е деструиращата мола, при която могат да се получат смъртоносни кръвоизливи в коремната кухина. Възможно е да се установят метастази в белите дробове, мозъка и влагалището (хорионепителиома). Молата може да се изроди злокачествено в хорионепителион.

След поставяне на сигурна диагноза съдържимото на матката трябва да се евакуира с аспирационен кюртаж, подпомогнато с простагландини, преливат се 1-2 банки еритроцитен концентрат.

Следва вакуум-кюртиране след внимателна дилатация на цервикалния канал с дилататорите на Хегар, продължителна венозно инфузия на окситоцин в система (10Е/500мл глюкоза 5%). Евентуално кюртаж с голяма тъпа кюрета, но съществува голяма опасност от перфорация! Антибиотичното лечение е задължително.

При живото застрашаващо кървене се опитва нов вакуум-кюртаж, ревизия с голяма тъпа кюрета и окситоцинова инфузия. При наличие на деструираща мола се прибягва до тотална хистеректомия.
Активно диспансерно наблюдение се осъществява за срок от 2 години - в началото ежеседмични контроли на ЧХГ (средно около три седмици след отстраняването на молата ЧХГ се негативизира). След това се провеждат седмични контроли на ЧХГ до три отрицателни резултата (най-много 12 седмици след отстраняването на молата ЧХГ в серума трябва да е негативен).
След това контролите са на един, по-късно и на три месеца.

Поради високия риск от перфорация няма гаранция, че абразиото е изчистило изцяло cavum uteri, поради това след няколко седмици може да се извърши ре-кюртаж (за изключване на хорионкарцином).

.Следваща статия >> Осиновяване

Четете още:
Замразяване на стволовите клетки
Изготвяне на план за раждане
Ювенилна бременност
Семейно планиране
Сексуални дисфункции
Предабортно и следабортно консултиране
Контрацепция след раждане
Защо започва раждането?
Активно водене на раждането

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

 

NUK

European's First Cord Blood and Tissue Accredited Bank