Училище за родители - Варна е във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби
Списание 9 месеца

АКТИВНО ВОДЕНЕ НА РАЖДАНЕТО

Терминът „активно водене на раждането” датира от 1969 година и принадлежи на Kieron O’Driscoll.
През 1986 година излиза неговата книга „Опитът на Дъблин” в която той обосновава своята концепция и бързо намира голям брой съмишленици.

Активната намеса според този подход започва само в случаите на поява на отклонения от нормалния ход на раждането, т.е. не се прилага поголовно!!! Обект на третиране са предимно първораждащи жени и целта е те да родят в рамките на 12 часа здраво дете.

O’Driscoll прилага опростена партограма за водене на раждането:
• Продължителността на раждането се преценява от момента на хоспитализацията (тъй като раждащите постъпват с различна степен на разширение на шийката).

• Разкъсването на околоплодния мехур е задължителна процедура;

• Ако до един час след това не настъпи спонтанна родова дейност се включва система с окситоцин. Дозата е 6 mUI/min, като тя се увеличава всеки 15 мин до максимално 40 mUI/min. Целта е раждането да завърши в продължение на 8 часа от началото на хоспитализацията.

• Предоставя се възможност раждащата да заема позиция, която предпочита. Констатацията че „заковаването на легло, и то в гръбно положение както през първия, така и през втория период на раждането не е физиологично” е направена още през 1984 година.

• В напредналите страни се отдава значение на психологичната подкрепа на близките на раждащата и особено на съпруга. Затова се насърчава присъствието им по време на раждането.

• Подчертава се необходимостта от личен контакт с лично „обслужване” от една точно определена акушерка, а не „колективно”.

• Въздържане от лекарска намеса без документирана необходимост.

• Непрекъснатото мониториране на плода няма съществени предимства пред „прекъснатото”.

• Обстановката в родилната зала трябва да е спокойна, подобна на домашната.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази теза за активно водене на раждането не трябва да се бърка с идеята за активно раждане, представена в България от пациентската организация „Естествено”.
Идеята на O’Driskoll се отнася за медицинските аспекти на родовия процес и изхожда от схващането, че раждащата жена е пациент. Тя почива върху дългогодишни научни изследвания и заключения с помощта на методите на медицинската експериментална наука и статистика.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА АКТИВНОТО РАЖДАНЕ
1. Пренатално обучение (пренатални курсове);
2. Активно наблюдение върху хода на раждането;
3. Ранна диагноза на евентуалните отклонения от нормалния ход на раждането от добре обучена акушерка;
4. Вагинални прегледи през 3 часа, а след това през 2 часа за определяне напредъка на родовия процес;
5. Амниотомия – 1 час след приемането в родилна зала;
6. Жени с лъжлива родова дейност се връщат вкъщи до началото на регулярни маточни контракции;
7. Ако раждането не напредва с 1 см за 1 час дозата на окситоцина се увеличава;
8. Персонална психологическа подкрепа за всяка жена;
9. Либерално използване на епидурална упойка;
10. Един и същ обслужващ персонал от началото до края на раждането;

ЗАБЕЛЕЖКА: Активното управление на раждането няма за цел намаляване на оперативните раждания!

При ИНДУКЦИЯ НА РАЖДАНЕТО трябва да се спазват следните правила:
І. Показания.
1. Да се предлага след 41 г.с.
2. При жени с диабет преди термин
3. При RVO преди 37 г.с., тъй като има опасност от инфекция.
4. При състояния свързани с хипертония и прееклампсия
5. При планиране на раждането от гледна точка на плода напр. когато се налага сърдечна операция.

ІІ. Преди индукцията
1. Да се определи положението на плода
2. Да се определи количеството на околоплодната течност
3. Да се проследи тонуса на матката
4. Зрелостта на маточната шийка трябва да е над 8 по Bishop

ІІІ. Абсолютни контраиндикации
1. Placenta praevia
2. Situs transversus/obliquus на плода
3. Пелвио-фетална диспропорция
4. Маточна шийка, оценена с по-малко от 4 по Bishop
ІV. Подготовка
1. Процедурата се обсъжда с майката, като се предоставя пълна и достъпна информация. Тя трябва да потвърди съгласието си в писмен вид.
2. Да се направи оценка на състоянието на плода
3. Индукцията да се обсъди с медицинския екип, които ще вземе участие в нея.

МЕТОДИТЕ ЗА ИНДУКЦИЯ НА РАЖДАНЕТО СА
• АМНИОТОМИЯ
• ПРОСТАГЛАНДИНОВА СТИМУЛАЦИЯ
• ОКСИТОЦИНОВА ИНФУЗИЯ.


Следваща статия >> Психосоматика в гинекологията >>

Четете още статии от категория "Акушерство":
Хомеопатия в акушерската практика - обща част
Хомеопатия в акушерската практика - специална част
Хомеопатия в гинекологичната практика
Хомеопатия при смущения в менопаузата
Схема за изследване на стерилитета при мъжа - задължения на акушерката
Индиректни методи за диагноза на застрашен плод
Акушерско поведение при жени с placenta praevia и abruptio placentae
Гроздовидна бременност
Осиновяване
Замразяване на стволовите клетки
Изготвяне на план за раждане
Ювенилна бременност
Семейно планиране
Сексуални дисфункции
Предабортно и следабортно консултиране
Контрацепция след раждане
Защо започва раждането?

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

 

NUK

European's First Cord Blood and Tissue Accredited Bank