Училище за родители-Варна във facebook
За майки За татковци Курсове За студенти Статии Екип
За баби
списание 9 месеца

ХОМЕОПАТИЯ В АКУШЕРСКАТА ПРАКТИКА - ОБЩА ЧАСТ

I. История и произход на хомеопатията

Произходът на думата е от гръцки (homeos – подобен; pathos – страдание).
Още древните лечители са установили, че съществува сходство (подобие) между токсичния ефект на дадено вещество и неговото терапевтично действие.

Хипократ дава следната формулировка “ Нещата, които са причинили заболяването могат да го излекуват”.


Създател на съвременната хомеопатия е немският лекар, химик и токсиколог Кристиян Фридрих Самуел Ханеман (1755 – 1843).
Той забелязва, че при хора, които работят в производството на хинин, се развиват особени болестни симптоми.
В същото време подобни симптоми са били лекувани с хинин (маларията нар. интерминентна треска).

Ханеман първо експериментира върху себе си с хинин, а след това с други вещества (Belladonna и живак). Вторият етап от неговите експерименти е да намери хора, на които да дава от експериментираното вещество. При някои от тях се появили токсични симптоми и той започнал да намалява дозата, докато стига до дозата, която няма токсично действие.

Така стига до БЕЗКРАЙНО МАЛКИТЕ ДОЗИ (БМД), които са атоксични.
Оказва се, че те имат “парадоксален ефект” – имат по-голям терапевтичен ефект от малките дози.
Това се доказва недвусмислено след експерименти във ветеринарната практика, където не може да има самовнушение и внушение.

Хомеопатията е холистично лечение. (Holos-цялост)
. Други подобни методи за лечение са акупунктурата и фитотерапията.
Тя внася енергия в организма, задвижва енергийните процеси и така ускорява оздравяването.
При алопатичното лечение (с антипиретици, кортизонови и др. препарати) се постига бърз ефект върху симптомите, но не се повлияват причинителите. На практика болестното огнище остава.

Според СЗО хомеопатията е втората най-разпространена лечебна система на планетата, след методите на китайската традиционна медицина. На трето място е фитотерапията и на 4-то е традиционната медицина.

Хомеопатичните лекарства не трябва да се откриват, да се разработват в лаборатории и да се произвеждат индустриално – трябва само да се намерят, съберат и приготвят. Тези лекарства, които произхождат от същото време и най-често от същото обкръжение като пациента, участват в цялата съдба на човека; раждане и смърт, стрес и приспособяване.

В най-голямата си част основните съставки на хомеопатичните лекарства произхождат от растителния свят, някои идват от животинския свят, голяма част произлизат от минерали. Не случайно има теории, според които всеки човек го очаква неговото лекарство – следователно за всеки човек е израсла “неговата билка”, неговото хомеопатично средство.

II. Принципи на подобието (Similia similibus curentur)

Всяко вещество, което приложено в измерима доза, предизвиква симптоми у здрав индивид, може в малка доза (нар. БМД) да излекува същите тези симптоми у болен индивид, независимо от заболяването му.

За да се докаже принципа на подобието са необходими:
1. Да се наблюдава и да се опише съвкупността от симптоми, които се проявяват у здрав индивид след приема на дадено вещество в измерима доза. Това поемане става по 2 начина:
а/ случайно ( напр.при интоксикация)
б/ по време на експеримент – дозата, която се приема от здрав доброволец се изчислява така, че да бъде субтоксична, но все пак способна да предизвика характерната клинична картина. При днешното лекарствено проучване лекаственият контингент се разделя на плацебо и истинско лекарство (Placebo – дажба без лекарство, Verum – истинското лекарство), за да може със сигурност да се изключи всякакъв привиден или внушен ефект.

(Патогенеза е съвкупността от наблюдаваните реакции и техните характеристики след приема на фармакологично активни вещества. Съвкупността от патогенези представляват хомеопатичната MATERIA MEDICA (подобно на лекарствения справочник в традиционната медицина).

2. Да се сравни клиничната картина на болестта с различните патогенези. Когато има подобие между клиничната картина и патогенезата на дадено вещество – това вещество в БМД може да доведе до излекуване, независимо какво е заболяването.
Особено важно е да се отбележи, че се държи сметка не само за симптомите на болестта, но и на тяхната характеристика. Днес изпитателите в хомеопатичните лекарствени проучвания успоредно с промените в общото самочувствие, успоредно с видимите болестни признаци и симптоми на субективно изживени болестни прояви (като напр. главоболие) обръщат внимание и на другите съпътстващи условия: влошаване и подобрение от…; склонност към….; Желание за….
За да се избере подходящ хомеопатичен медикамент за даден болен, трябва да се знаят не само симптомите, но и тяхната модалност.

Модалността е определяне на симптома според индивидуалната чувствителност на болния ( в смисъл на подобрение или влошаване от различни фактори).
Напр. при едно и също заболяване двама болни могат да имат еднакви симптоми, но с различни модалности, отразяващи индивидуалната им чувствителност. При “болка” у някои хора може да настъпва облекчение в покой, при други – в движение.; освен това някои симптоми имат денонощен ритъм и т.н.

Има:
? термична модалност (влияние от топлина, студ, излагане на слънце и т.н);
? моторна модалност (спокойствие, движение, телесно усилие);
? позиционна модалност (ходене, стоене, сядане, превиване, лежане настрани, лежане на болната страна);
? хранителна модалност (сладко, кисело, месо, яйца и т.н);
? времева модалност (време през деня, преди или след средата на нощта, годишно време);
? хормонална модалност (преди, по време, след менструация, климакс);
? контактни модалности (вода, пране, вълна, прах).
Процесът на намиране на лекарството е много продължителен. Необходима е много подробна анамнеза и отлична подготовка на хомеопата.

III. Втори принцип на хомеопатията:
Хомеопатичното лекарство е вещество, което действа в БМД и което, за да придобие това свойство трябва да премине серия от определени манипулации – динамизации и деконцентрации.

Използването на лекарството е в СИЛНО РАЗРЕДЕНИ ДОЗИ. За да се намали токсичният ефект на използваните вещества на Ханеман му хрумва идеята да намали постепенно дозите на използваното вещество и така стига след много опити до БМД. Забелязва, че безкрайно голямото разреждане на лекарството, съпроводено от известен брой разклащания (сукусии, динамизации) след всяко ново разреждане, не само намалява токсичното действие, но и повишава ефективността на полученото лекарство.

Ханеман използва 2 вида разреждания:

1. Центеземални 1: 100

1 част + 99 части разтворител = 1 CH

С- центеземални; Н – Ханеманови

След всяко разреждане разтворът се динамизира.

В Англия се използват и много по-големи разреждания от 30 СН (по-разредените дози са по-силен ефект!)

У нас има 5-то (ниско), 9-то (средно), 15-то и 30-то (високо) раздеждане. Ниските разреждания имат локално действие, а високите (15 и 30 СН) действат върху психиката и нервната система. Ниските разреждания имат стимулиращо действие (напр. за увеличаване на лактацията се използва 5 СН), а при отбиване – същият медикамент, но 15 СН.

2. Десетични разреждания 1:10 нар. DH

1 част + 9 части разтворител = 1 DH

Тези лекарства са предимно разтвори. Имат локален ефект.

IV. Произход на хомеопатичните лекарства.
1. От растителен произход – Belladonna, Arnica Montana;
2. от животински произход – Apis mellifica, Lachesis mutus ( змийска отрова), Crotalus (от ням кротал);
3. От минерален произход – Mercurius solubilis, Mercurius сorrosivus, Plumbum (от олово) ; Calcarea carbonica;
4. Комплексни – Calcarea carbonica (от варовик, извлечен от черупката на стриди); Calcarea fluorica – в климакса за борба с остеопорозата; Calcarea phosphorica;
5. Био-препарати – от секрети, екскрети на болните, от микробен произход – напр. Coli bacillinum – при хронични инфекции и профилактика; Tuberculinum, Pyrogenium 9 CH – при тежки гнойни процеси.

V. Лекарствени форми

1. Монопрепарати – от едно изходно вещество:
а/ гранули – в 1 флакон са 80 гранули
б/ глобули – в един флакон са 200 (могат да се вземат наведнъж)
в/ капки – от 15 ml или 30 ml ; разрежданията са десетични. Вземат се 20 капки 1-3 пъти дневно.

2. С комплексен характер (специалитети). Те са съвкупност от няколко хомеопатични лекарства в 1 таблетка. Имат предимно симптоматично действие при някои достатъчно стереотипно протичащи заболявания.
Тези таблети също се поставят под езика. (Paragrippe).

Предпазните мерки, които трябва да се спазват при използване на хомеопатичните лекарства са:

- Хомеопатичните лекарства са чувствителни към някои летливи вещества като етер, камфор, мента, парфюми. В близост до тях гранулите и глобулите могат да се увредят.
- Да се избягва прекомерното нагряване на гранулите. Силната топлина може да промени действието на лекарството.
- Да не се приемат по време на храна, а 15 мин. преди или 30 мин. след хранене.
- Не трябва да се пие кафе по време на лечение с хомеопатични лекарства.
- Може да се съчетават с други (алопатични) медикаменти, но трябва да има разсроченост във времето между тях.

Следваща статия >> Хомеопатия в акушерската практика - Специална част >>

Четете още статии от категория "Акушерство":
Хомеопатия в гинекологичната практика
Хомеопатия при смущения в менопаузата
Фармакотерапия в периода на бременност и лактация
Психосоматика в гинекологията
Схема за изследване на стерилитета при мъжа - задължения на акушерката
Индиректни методи за диагноза на застрашен плод
Акушерско поведение при жени с placenta praevia и abruptio placentae
Гроздовидна бременност
Осиновяване
Замразяване на стволовите клетки
Изготвяне на план за раждане
Ювенилна бременност
Семейно планиране
Сексуални дисфункции
Предабортно и следабортно консултиране
Контрацепция след раждане

.Вижте пълния списък със статии >> кликнете тук

 

NUK

European's First Cord Blood and Tissue Accredited Bank